В края на миналата година е отчетено рекордно увеличение на паричните преводи от българи, работещи в чужбина, към техните близки в родината. Общото увеличение на изпратените средства е с 600 милиона евро спрямо предходната година, достигайки ежедневни преводи от около 4 милиона евро. Според данни на Националния статистически институт /НСИ/, над 2 милиона българи в момента работят зад граница, като почти всеки от тях подпомага финансово своите близки в България.
Сред страните, от които се изпращат най-много средства, са Германия, САЩ и Великобритания. Тези парични преводи играят ключова роля в подобряването на жизнения стандарт на множество български домакинства, увеличавайки потреблението и стимулирайки растежа на бизнеса и икономиката в страната. По думите на Илиян Насков, изпълнителен директор на Factor I.N., внесените средства представляват около 1,5% от брутния вътрешен продукт на България, оказвайки значително положително въздействие на икономиката.
Проучване, използвано за анализа, разглежда изменението в общите цени на потребление и прага на бедността. Паричните преводи помагат на получателите не само да покриват основни потребности като битови сметки и медицински услуги, но и да правят ремонти и инвестиции в имущество, въпреки че това се случва в по-малка степен. Сезонността играе роля при изпращането на средства, като най-много пари се изпращат преди големите празници като Великден и Коледа, особено в по-слабо развитите региони.
Въпреки положителните ефекти от паричните преводи в статията се подчертава проблемът с липсата на работна ръка в България, като потенциално решение се вижда в привличането на работна сила от трети страни. Factor I.N., представител на Money Gram Payment System Ltd и водеща компания в сферата на финансовите услуги, играе важна роля в улесняването на трансграничните финансови потоци и подкрепа на българската диаспора и техните семейства.
Тези данни подчертават значението на българската диаспора за икономическото и социалното развитие на страната, както и необходимостта от разработване на стратегии за привличане и задържане на работна ръка в страната, за да се поддържа устойчиво развитие в бъдеще.
