Рекордно количество водорасли „задушава“ карибските брегове от Пуерто Рико до Барбадос. Toнове кафяви водорасли убиват дивата природа, пречат на развитието на туристическата индустрия и отделят токсични газове, пише „Associated Press“.
Според месечен доклад, публикуван от Лабораторията по оптична океанография към Университета на Южна Флорида, през юни Атлантическият океан е бил покрит с над 24 милиона тона саргасум (род кафяви водорасли), което е повече от 18,8 милиона тона през май. Данните показват, че това е нов исторически рекорд. През юли водораслите в Карибско море не са намалели, твърди Чуанмин Ху, професор по оптична океанография, който помага за изготвянето на докладите.
Ху е събрал допълнителни данни за “Associated Press”, които сочат, че нивото на саргасум в източната част на Карибския басейн е почти рекордно високо тази година, като отстъпва само на количеството, отчетено през юли 2018 г. Нивата в северната част на Карибския басейн са третите най-високи след тези през юли 2018 г. и юли 2021 г.
Учените твърдят, че са необходими допълнителни изследвания, за да се определи защо нивото на саргасум в региона достига нови върхове, но според Програмата на ООН за околната среда в Карибския басейн възможните фактори включват осезаемо повишаване на температурата на водата в резултат на климатичните промени, натоварване с азотни торове и голямо количество отпадъчни води, които подхранват цъфтежа на водораслите.
Концентрацията на водораслите е толкова голяма в някои части на източните Кариби, че властите на френския остров Гваделупа са били принудени да издадат предупреждение за тревога за здравето на местните жители в края на юли. Здравните експерти предупреждават, че в някои общности за високите нива на сероводород, излъчван от огромните гниещи буци водорасли, могат да засегнат сериозно здравето на хора с дихателни проблеми, особено страдащите от астма.
Администрацията на Байдън също обяви извънредна ситуация, след като миналия месец властите на Вирджинските острови на САЩ алармираха за „необичайно високи количества“ саргасум, които влияят на дейността на съоръжението за обезсоляване на морската вода край Сейнт Кроа, който трудно успява да отговори на търсенето в условията на суша. Освен това електроцентралата на американския остров Вирджиния разчита на ултрачистата вода, получена след процеса по обезсоляване, за да намали емисиите, отчетени от Агенцията за опазване на околната среда на САЩ. Загубата на такава вода ще принуди правителството да използва вид дизелово гориво, което е по-скъпо и чиито доставки са ограничени, твърдят служители.
Саргасумът в умерени количества спомага за пречистването на водата, абсорбира въглеродния диоксид и е основно местообитание за много риби, костенурки, скариди, раци и други водни същества. Въпреки това прекомерното разпространение на това растение в морето или по плажовете влияе негативно на туризма, икономиката и околната среда.
Неотдавна плътен килим от кафяви водорасли заобиколи популярен сред туристите необитаем остров близо до френската карибска територия Сейнт Мартен, което принуди властите да спрат фериботните услуги и да отменят екскурзиите с каяци и шнорхели. Води около остров Пинел, които при нормални обстоятелства са прозрачни, сега са превърнати в лепкава кафява кал. Продължават опитите за използване на саргасум като тор, храна, биогориво, строителен материал или лекарствени продукти, но много карибски острови не са в състояние да премахнат огромните количества водорасли, тъй като изпитват финансови затруднения и разполагат с ограничени ресурси.
Губернаторът на американските Вирджински острови Албърт Брайън заяви, че е помолил президента Джо Байдън да обяви извънредно положение за цялата територия от три острова, а не само за Сейнт Кроа, но това не се е случило. Той разкри още, че в момента се опитва да осигури местни средства за почистване на плажовете, но процесът е труден и бавен.
От 2011 г. насам големи количества саргасум се забелязват във водите на Карибско море всяка година с изключение на 2013 г. – аномалия, която според учените може да е резултат от липсата на хранителни вещества и от промяна в силата и посоката на вятъра. Наред с това, рекордните количества, отчетени от еколози през последните години, са още по-притеснителни за учените и правителствата на островите.
