Матео Ренци има мечта: италиански центрист да поеме една от най-влиятелните длъжности в ЕС като президент на Европейския съвет, пише „Politico“. След съобщението, че действащият президент Шарл Мишел планира да се кандидатира на изборите за Европейски парламент през юни, сега е в ход спешно издирване за идентифициране на неговия заместник.
В интервю за „Politico“ Ренци, бившият италиански премиер, заяви, че наследникът на Мишел, председателстващ срещите на върха на лидерите на ЕС, трябва да бъде центрист. Те също трябваше да служат на страната си – за предпочитане Италия – като министър-председател, добави той. Известният самоуверен флорентинец звучеше така, сякаш сам кандидатства за работата. Но след пауза за драматичен ефект, той се засмя и разкри кандидата, който има предвид: Марио Драги.
Драги е бивш президент на Европейската централна банка, известен със спасяването на еврото. Той вече е отново в центъра на политиката на ЕС, работейки върху официален план на Брюксел, който да направи блока по-конкурентоспособен. 76-годишният политик служи като лидер на широка италианска коалиция, докато тя се разпадна през 2022 г., а името му често се появява, когато лидерските роли в международните дела се овакантят.
Ренци обича да си приписва заслугите за довеждането на Драги на власт в Италия през 2021 г., когато свали правителството на Джузепе Конте в поредица от макиавелистки обрати. Сега той иска да направи същото за Европа. Той подчерта:
„Бях щастлив, че доведох Драги да поведе Италия, излизайки срещу Конте, въпреки че в резултат загубих подкрепа и популярност. Днес бих бил щастлив, ако Драги беше начело на Съвета на ЕС.“
Председателят на Европейския съвет заема ключова позиция в политиката на ЕС. Те председателстват срещите на върха на лидерите на всичките 27 държави от ЕС и представляват блока в международен план на най-високо ниво по въпросите на външната политика и сигурността. Не е ясно как и кога ще бъде избран заместникът на Мишел.
Яростна търговия между водещи политически блокове вероятно ще последва предстоящите избори за Европейски парламент през юни, след които ще бъдат решени най-високите постове, включително президентите на Европейската комисия и Съвета. Възможно е постът на Мишел да бъде зает по-рано от това.
Пазарлък за власт
Докато дясното и лявото се пазарят кой каква работа да получи, либералите може да излязат начело с ръководството на Съвета на ЕС. „Има смисъл“, ентусиазиран е Ренци, отдавайки се на навика си да подправя италианския си език с английски модни думи.
Настоящият премиер на Италия Джорджия Мелони не би се противопоставила на силен италианец като Драги в ключова европейска роля, твърди той.
„Абсолютно в неин интерес е да има Драги. Преди избирането ѝ тя беше представена като опасен неофашист, така че имаше много ниски очаквания в Европа през първите няколко месеца. Но тя се бори да постигне резултати.“
На пресконференция по-рано този месец Мелони заяви, че докато нейната партия е била в опозиция на неговото правителство, тя не се е противопоставяла на външната политика на Драги. Сътрудник на Драги коментира пред „POLITICO“, че той не се интересува от никоя от висшите позиции в ЕС. Въпреки че е в редовен контакт с Драги, Ренци по-късно увери, че не е обсъждал с него идеята за председателство на Съвета.
Освен това Ренци каза, че може алтернативно да подкрепи други центристи, бивши „приятели“ на премиера, като Марк Рюте от Нидерландия и Ксавие Бетел от Люксембург. Ами самият Ренци? Той отговори на този въпрос така:
„С цялата привързаност, която изпитвам към Матео Ренци, Марио Драги е най-добрият човек за тази работа.“
Ренци може да успее да навие Драги от Брюксел, тъй като той се кандидатира за европейския парламент. Вероятно той знае нещо-две за европейските избори, след като преди това е извел Демократическата партия до повече от 40 процента от италианските гласове, повече от всяка друга партия в Европа.
„Няма да получим 40 процента тази година“, призна той. Неговата партия Italia Viva в момента събира около 3 процента, под прага от 4 процента, определен от Италия.
„Нямам числена цел, но ако взема 1000 или 10 милиона гласа, вече съм бил министър-председател. Аз съм в мир със себе си, аз съм много освободен. Моята цел е да видя дали има милиони италианци, готови да гласуват за сериозни политики, а не за онези политици, които наричам влиятелни лица, като Мелони и опозиционния лидер Ели Шлайн.“
Очертавайки своята платформа за първи път, Ренци подчерта, че иска да реформира ЕС с пряко избран президент на Европейската комисия и да прекрати правото на отделните страни членки да налагат вето върху ключови решения. Той иска армия на ЕС и общи инвестиции в отбраната, по-силна дипломатическа роля на Европа в света и смята, че изкуственият интелект трябва да бъде приет. Подобно на Драги, Ренци иска напълно интегрирана Европа.
„Европа е на кръстопът“, каза той и уточни:
„Или ще стане главен герой… или ще стане обикновен зрител в пинг-понг мача между Китай и САЩ.“
Булдозерът
Ренци, бившият кмет на Флоренция, често сравняван с Тони Блеър и наричан „Булдозера“, дойде на власт като най-младият премиер на Италия през 2014 г. с програма за реформи. Той обаче сгреши грандиозно, като заложи премиерството си на референдум. Когато италианците решително отхвърлиха предложението му за мащабни конституционни реформи през 2016 г., той впоследствие подаде оставка като министър-председател.
„Винаги казвам, че всички референдуми от 2016 г., моят и Брекзит, трябва да бъдат анулирани“, пошегува се той.
На практика, Ренци се отдели от Демократическата партия, за да създаде Italia Viva, а след това формира центристка групировка, Третият полюс през 2022 г., отделяйки се след слаби резултати и вътрешни борби. Откакто напусна правителството, той често е обвиняван, че пътува по света, предоставяйки „консултации“ в страни, включително Саудитска Арабия. Като се има предвид корупционният скандал „Катаргейт“ и новите правила на ЕС за лобиране и прозрачност, той може да се наложи да преразгледа някои от своите странични дейности. Въпреки че няма консултантска фирма в Саудитска Арабия, той участва в консултативни съвети по целия свят. Самият той обеща, да спазва правилата, „разбира се“.
Надарен с дръзка самоувереност, която изглежда разочарова някои хора, Ренци се класира сред най-малко популярните лидери в Италия, откакто напусна поста.
Въпреки турбуленцията той твърди, че не таи злоба. Той обясни:
„Италианският политически живот е пълен с възходи и падения. Ние сме страната на Макиавели.“
