От партията на Цветан Цветанов „Републиканци за България“ излязоха с остра позиция, в която задават въпроса докога електронното управление ще бъде само пожелателно. Те са категорични, че в коронакризата това е станало още по-важно с оглед издаването на направления за PCR тестове, а и за здравната система като цяло. От политическата сила припомнят, че за електронното управление у нас поне на хартия се работи от поне 15 години, а България все още се нарежда на последно място в Европейския съюз.
Публикуваме цялата позиция на „Републиканци за България“ без редакторска намеса:
„COVID кризата открои важността на електронното управление. Сагата с електронните направления за PCR тестове от последните дни за пореден път показа, че не просто нямаме електронно управление, но и че електронното здравеопазване остава химера в условията на невиждана по своята острота здравна криза.
За електронно управление у нас поне на хартия би трябвало да се работи от поне 15 години. Преди броени месеци няколко български IT компании предложиха да дарят 15 000 часа труд за електронизация на здравноосигурителната система. Ефектът от предложението се оказа реклама на премиера на нарочна пресконференция. Видя се, че държавата няма намерение да се възползва от офертата, защото програмистите не познавали 25-те закона, които регулират сферата на здравеопазването и защото цялата система била стратегическа и бил нужен специален изпълнител. Това обяснява защо България се нарежда на последно място в ЕС по показателите, свързани с електронното управление, с изключение може би на комуникационната инфраструктура.
Парите, похарчени за електронно управление, варират от 200 милиона лева (толкова са усвоените средства по проекти с етикет „електронно управление”) до 2 милиарда лева (колкото са всички разходи за информационни технологии в държавната администрация). Въпреки че от 2014 година работи стратегия за електронно управление, досега всичко става „на парче”, без ясна визия и целево финансиране. Едва в държавния бюджет за 2019 година са отпуснати 119 милиона лева за „е-управление и ИКТ”.
Последният отчет на Държавна агенция „Електронно управление”(ДАЕУ) илюстрира състоянието на електронното управление у нас. От над 38 000 административни услуги едва 5% (1961 услуги) покриват стандарта на ЕС за „цифрови услуги”. За да отговарят на стандартите административните ни услуги трябва да са от ниво 3 или 4. Ниво 3 предполага възможност за заявяване и получаване на административни услуги изцяло по електронен път, а ниво 4 – извършване на транзакции свързани с услугите от ниво 3.
Липсата на политическа воля за реформиране на държавната администрация води до неразбиране на ролята на електронното управление за развитие на държавата и до неспособност да се преодолее дългогодишната съпротива на администрацията. Ограниченият административен капацитет пък е причината за наличието на некачествени и безрезултатни проекти. Голям проблем е и недостигът на квалифицирани IT специалисти в държавните структури поради статута им (част от общата администрация) и заради ниското им заплащане. Електронното управление е важен инструмент за ограничаване на корупцията и за повишаване на прозрачността при изразходване на публични средства.
Ето защо, за ускорено внедряване на електронното управление е нужно:
1. Да има консенсус между политическите партии по това, че електронното управление ще бъде национален управленски приоритет през следващите 10 години, който няма да бъде ревизиран след всеки парламентарен вот.
2. Незабавно да се приложи приетият през 2016 г. закон за въвеждане на електронна идентификация чрез лична карта с чип. Липсата на масова електронна идентификация е пречка пред въвеждането на повече и по-качествени електронни услуги.
3. Да се промени ролята на Държавна агенция „Електронно управление”. Тя трябва да започне да играе активна роля при разработване на електронни услуги и решения, а не само да изпълнява функции свързани със стратегическото и бюджетно планиране и развитие на хоризонталната политика за е-управление, както и функции по развитието и поддръжката на техническата инфраструктура.
4. Да се ревизира децентрализираният бизнес модел за предоставяне на електронни услуги в търсене на по-добър баланс между централизирани и децентрализирани услуги.
5. Да се развиват публично-частните партньорства като средство за максимално използване на капацитета на българския IT бизнес за целите на електронното управление.
6. Да се преработи настоящата стратегия за електронно управление, като фокусът й от инфраструктурата се премести към реалните електронните услуги, развитието на екосистемата на електронното управление и създаването на необходимия капацитет и умения на гражданите и бизнеса.
7. IT специалистите от държавната администрация да преминат от „Обща администрация” към „Специализирана администрация” предвид важността на информационните технологии за електронното управление и нормалното функциониране на държавната администрация.“
