Отказът на Върховния съд да блокира предоставянето на документите на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп за събитията на 6 януари на специалната комисия на Камарата на представителите от 6 януари е огромно поражение за неистовите усилия на бившия президент да прикрие опита си за преврат от 2021 г., пише „CNN“.
Решението, оповестено вчера, е поредният случай, в който съдилищата отхвърлят опитите на Доналд Тръмп да ги използва за собствена политическа изгода. Този съдебен ход ще позволи на комисията да навлезе още по-дълбоко в крилото на Тръмп и да разбере подробно какво се е случвало преди и по време на бунтовете на неговите поддръжници в района на Капитолия миналата година. Може би бившият лидер ще го възприеме и като предателство от страна на консервативното мнозинство в съда, което той затвърди с трима кандидати за висшата съдебна инстанция, в които вероятно е виждал възможност за „правна застраховка“, тъй като непрекъснато се опитваше да влияе на институциите, за да избегне поемането на отговорност за действията си.
Въпросното решение означава, че 700 документа, сред които графици, дневници на речите и обажданията, както и три страници с ръкописни бележки на тогавашния началник на кабинета на Белия дом Марк Медоус, могат да бъдат прехвърлени от Националния архив в комисията на Камарата на представителите – процес, който вече е в ход. Председателят на комисията Бени Томпсън, демократ от Мисисипи, и заместник-председателят Лиз Чейни, републиканка от Уайоминг, приветстваха решението на съда като „победа за върховенството на закона и американската демокрация“ и обещаха да разкрият всички факти за насилствените прояви от 6 януари, както и причините, които стоят зад тях.
Тръмп от своя страна положи много усилия да избегне подобен контрол и както е известно, вече загуби няколко дела в окръжните и апелативните съдилища. Бившият лидер направи многобройни опити за възпрепятстване на работата на комисията, като заведе искови претенции за привилегии на изпълнителната власт от бивши свои помощници и продължи да разпространява откровени лъжи.
До делото се стигна, след като президентът Джо Байдън отказа да подкрепи опита на Тръмп да предотврати предаването на документите с аргумента, че нападението срещу Капитолия е особено тежко посегателство срещу Конституцията, което трябва да бъде разследвано обстойно. Върховният съд не се произнесе по ключовия правен въпрос какво се случва, когато има спор между настоящ и бивш президент относно обхвата на привилегиите на изпълнителната власт – концепция, която има за цел да гарантира, че съветите на подчинените към главнокомандващия могат да останат поверителни. Въпреки това магистратите оставиха в сила решението на Апелативния съд, според което Тръмп не е доказал, че опасенията му за поверителност на изпълнителната власт трябва да надделеят над „дълбоките интереси за разкриване на фактите по слуая„, посочени от Байдън.
Адвокатите на Тръмп поискаха от Върховния съд пълно преразглеждане на делото, позовавайки се на важни въпроси, свързани с привилегиите, които ще се отразят в историята на нацията. Точно преди Коледа обаче комисията подаде иск за ускорено разглеждане на съдебния процес, като се позова на аргумента за спешността на разследването си. Решението затваря един от пътищата на правната стратегия на Тръмп – да изчака разследването преди междинните избори през ноември и евентуалното превземане чрез мнозинство на Камарата на представителите.
Удар по извратеното чувство за лоялност на Тръмп
Няма съмнение обаче, че Тръмп ще бъде ядосан от факта, че тримата номинирани за членове на Върховния съд, номинирани от самия него – съдиите Нийл Горсъч, Брет Кавано и Ейми Кони Барет не изразиха публично несъгласие с отхвърлянето на искането му за запазване в тайна на досиетата му в Западното крило. Тръмп неведнъж е упреквал Върховния съд, че е отхвърлил фалшивите му твърдения за извършена измама на изборите, като дори е твърдял, че е жертва на съдебна грешка, въпреки че исковете му в тази посока са били отхвърлени и от множество по-нисши съдилища.
По време на цялото си управление Тръмп изглежда приемаше номинациите за съдии и членове на кабинета като акт на покровителство, като смяташе, че избраните лица имат дълг към него, който ще бъде изплатен чрез преследване на неговите интереси, а не чрез зачитане на върховенството на закона и Конституцията на страната. Той често се възмущаваше от съдиите, които отхвърлят политиките на администрацията му, смятайки ги за политически мотивирани.
Решението на Върховния съд е вторият правен удар срещу Тръмп. В късно вечерно дело, проведено във вторник, главният прокурор на Ню Йорк Летиция Джеймс заяви, че оправният й екип е разкрил „подвеждащи или измамни“ финансови отчети от бизнес империята на Тръмп. Тя се стреми всячески да принуди приближените и семейството на Тръмп да дадат показания в рамките на гражданското си разследване на „Организация Тръмп“. Бившият президент отрича да е извършил нещо нередно, а говорител на „Организация Тръмп“ обяви, че обвиненията са неоснователни и ще бъдат опровергани убедително.
Натрупващите се облаци около Тръмп сами по себе си биха представлявали сериозен риск за репутацията на всеки един средностатистически политик, но предвид „таланта“ на бившия държавен глава за безнаказаност далеч не е сигурно, че те ще забавят политическите му стремежи занапред.
