„Бихте ли предпочели да храните децата си с генномодифицирана маруля или е по-добре да не ги храните изобщо?“, пита Моника Алваро, която работи като агроном и е специализирана в областта на биологичното земеделие. Алваро е категорична, че самата тя не би сложила в чинията си растения, отгледани в лаборатория, но осъзнава, че някои семейства нямат избор, когато тези продукти навлязат на пазара, предаде „Politico”.
През юли Европейската комисия предложи нови разпоредби за узаконяване на новите технологии за генномодифициране на култури, освобождавайки ги от трудно извоювания и изключително рестриктивен закон за генномодифицираните организми (ГМО), често наричани „франкенфуд“, в опит да настигне други региони на света, които вече са възприели тези нови сортове. Поддръжниците на тази мярка я представят като „вълшебна рецепта“, която ще помогне на земеделските стопани да произвеждат повече храна на достъпни цени в условията на задълбочаваща се климатична криза и висока инфлация. Устойчивостта на суша и вредители са някои от потенциалните характеристики на културите, които Брюксел насърчава.
Изпълнителният орган на ЕС даде зелена светлина на този ход с надеждата, че това предложение ще смекчи твърдата опозиция срещу плановете за намаляване на химическите пестициди – друг ключов стремеж в рамките на по-мащабната програма на Комисията „Зелена сделка“, и ще го прокара до края на мандата. Няколко месеца по-късно обаче това, което беше оценено като бързо решение от индустриалните групи и консервативните законодатели, сега рискува да се сблъска със сериозни пречки поради нарастващата опозиция и бързината, с която законодателите бяха помолени да се справят с толкова сложен въпрос.
ЕС се разединява
Испания, която е ротационен председател на Съвета на ЕС и е една от най-либералните страни по отношение на генномодифицираните храни, е начело на предложението и обещава, че ще успее да постигне споразумение със страните членки преди края на декември. Въвеждането на тези нови технологии в селското стопанство е необходимо, за да се „гарантира продоволствената сигурност при рационално използване на природните ресурси“, заяви испанският министър на земеделието Луис Планас по време на неофициална среща на министрите на земеделието на ЕС през септември, като изрази увереност в подкрепата им за този план. Оттогава обаче са налице остри разногласия между страните от ЕС по въпроса дали да се позволи по-лесен достъп до пазара на такива супер сортове.
Предложението претърпя неуспех на заседанието на Съвета по земеделие – последното по време на испанското председателство, тъй като се смята, че Планас едва ли ще успее да събере квалифицирано мнозинство в подкрепа на позицията на Испания.
„Това, което Комисията предложи, беше подарък за индустрията,“, заяви анонимно един от дипломатите на ЕС, запознат подробно с преговорите, и допълни, че окончателният текст съдържа „козметични промени“, като оставя без внимание много от опасенията на страните членки.
Северните страни като Дания, Швеция и Финландия са водещи в коалицията в подкрепа на предложението за насърчаване на генномодифицираните култури. Въпреки това има и солидна група държави, които се противопоставят твърдо на тази идея, включително Хърватия, Полша, Унгария и Австрия. Според дипломата една от най-влиятелните страни – Германия, е „мълчалив поддръжник“ на противниците на предложението, но вероятно ще се въздържи да даде категорична позиция поради вътрешни разногласия.
