Робърт Мугабе, герой от борбата за независимост в Африка, чието дълго управление в Зимбабве прерасна в тирания, ширеща се корупция и некомпетентност, почина на 95-годишна възраст, заяви президентът на страната Емерсън Мнангагва в „Туитър“. Информацията е била потвърдена от семейството на Мугабе пред Би Би Си.
В изявление рано в петък Мнангагва нарече Мугабе „икона на освобождението, който посвети живота си на еманципацията и овластяването на своя народ. Приносът му в историята на нашата нация и континент никога няма да бъдат забравени. Нека душата му почива във вечен мир.“
Смъртта на бившия президент, който управлява Зимбабве близо четири десетилетия, преди да бъде отстранен с военен преврат през ноември 2017 г., бележи окончателния край на цяла ера в историята на бившата британска колония.
Смята се, че Мугабе е починал в Сингапур, където през последните месеци е бил на чести посещения, за да получи медицинска помощ.
Макар навремето да бе хвален по цял свят заради ролята си в борбата срещу апартейда в родината си, Мугабе отдавна се беше превърнал в дълбоко разделителна фигура в собствената си страна и на целия континент.
Последните му години на власт се характеризираха с финансов срив, огромен ръст на насилието и ожесточена вътрешна борба за власт.
През десетилетията, откакто Зимбабве придоби независимост от Великобритания през 1980 г., властта се концентрира в ръцете на Мугабе.
След падането му от власт Мугабе получи статут на уважаван баща на нацията и щедра пенсия от новото правителство. Този ход разгневи многобройните му противници и разстрои много от жертвите на неговия режим.
До края на живота си той продължаваше да има приятели на африканския континент, но все повече се превръщаше в международен парий. Мугабе бе лишен от почетното си рицарско звание от британското правителство през 2008 г.
Образован в католически мисионерско училище, Мугабе става учител в Гана, след което се завръща в Родезия (старото име на Зимбабве) през 1960 г., за да се бори с управлението на бялото малцинство. Прекарва в затвора 10 години и после бяга в съседен Мозамбик, където става един от лидерите на партизанските сили, които се борят срещу режима на Иън Смит.
В крайна сметка свободата е спечелена и Мугабе обещава тя да обхване и бялото население на страната. Той повежда страната през златен период на икономически растеж и развитие на образованието, което беше завистта на Африка.
Международната общност обаче си затваря очите за нарушенията на правата на човека, най-вече етническото прочистване от 80-те години на поне 20 000 души в провинция Матабелеленд, което смазва опозицията на съперника му Джошуа Нкомо.
Опозицията отново нарасна през 1999 г., когато икономиката започна да се задъхва. Мугабе организира избори и започна програма за поземлена реформа, в която белите земеделци са насилствено изгонени, за да отстъпят място на партийни лидери или на черното население на страната, на които им липсва както капитал, така и умения за земеделие.
Това хвърли икономиката в безпорядък, оставяйки зимбабвийци да разчитат на чуждестранна хранителна помощ, за да избегнат глада.
Следват преследвания и убийства на политически противници, активисти и журналисти, до изборите през 2008 г., когато само за ден загиват близо 200 души.
