„Раждаме се с първи вик, първа сълза… и първи дълг. Всеки българин започва живота си с над 7000 евро дълг, който трябва да се изплаща години наред. Но защо? Българинът е роден оптимист. Свикнал е да вярва, че животът все някак ще се нареди, че „има време“, че „няма страшно“. Дълговете? Те винаги са били някаква далечна абстракция, нещо, което уж съществува, но рядко се усеща на практика. Докато, разбира се, не дойде време да се плаща.“
Това коментира Цвета Галунова, като тя споделя още:
„Днес един българин се ражда не само с първи вик и първа сълза, но и с първи задължения. Сметката е проста – още преди да каже „мама“, вече му се полага дял от външния дълг на държавата. Над 7000 евро на човек – толкова струва правото да бъдеш гражданин на една страна, която от десетилетия редува кредити и икономически кризи като лоша игра на зарове.
Веригата на дълга
Разбира се, дълговете са част от всяка икономика. Големите държави трупат астрономически суми, но инвестират в инфраструктура, технологии, социални реформи. Малките държави обаче рядко имат този лукс. Тук заеми се теглят, за да закърпят бюджета, да „спасят положението“, да осигурят спокойствие до следващите избори.
Сега, както винаги, идва време за още един заем. Бюджетът не излиза, сметките не се връзват, затова държавата прави най-логичното – взема още. Още няколко милиарда назаем, за да покрие дупките, да продължи „да държи фронта“, да осигури стабилност… поне до следващото гласуване.
„Дават на бабите, вземат от внучетата“
Системата е гениална в своята несправедливост – държавата взема, за да даде. Дават се пари за пенсии, за социални плащания, за обещания, които звучат добре в новините. Но тези пари не са дошли отникъде – те са взети назаем.
Дават се на бабите и дядовците, а ще ги връщат внучетата. Едните получават, другите наследяват дългове. И така, вместо държавата да намери начин да печели, тя просто намира начин да отлага плащането.
Нация на длъжници
Днес дългът не е просто икономическа категория. Той е част от националната идентичност. Българинът не просто живее в държава с кредити – той се ражда с тях, израства с тях, умира с тях. А междувременно продължава да вярва, че „все някак ще се оправим“.
Дали този модел ще се промени? Дали новородените българи някой ден ще могат да дишат спокойно, без да бъдат длъжници още от първия си ден? Това зависи от решенията, които се взимат днес.
Но засега – честито! Още едно българче се роди, а заедно с него – още 7 хиляди евро вноска към националната сметка.“
За още новини вижте ТУК
Присъединете се към нашия Телеграм
