Последните политически събития показват, че няма да бъде сформирано правителство с мандата на партия „Има такъв народ“, защото от формацията отказаха да реализират политически диалог и да направят отстъпки спрямо другите парламентарно представени партии на промяната („Демократична България“ и „Изправи се Бг! Ние идваме“).
Партията на „Шоуто“ иска да управлява еднолично без да разполага с необходимото парламентарно мнозинство и не направи никакви усилия да изгради такова чрез механизмите на политическото партньорство.
Присъствието на партия „Има такъв народ“ се оказа токсично за парламентарната демокрация – след появата на формацията на институционалната сцена в две Народни събрания не се сформира управляващо мнозинство и действащо правителство.
Как стигнахме до това състояние, до такова състояние на дисфункционалност на партийната система, което ни води към трети предсрочни избори в рамките на една година?
Политическата игра на „Шоуто на Слави“ стартира с проведения по инициатива на „Шоуто“ референдум през 2016 г. С прякото допитване сценаристите предложиха драстични промени в политическата ни система, чрез които обещаха на широката публика да накажат традиционните политически елити.
С поведението си на политическата сцена пак ни обещават същото възмездие – народът да триумфира над елита. В това се изразява и отказват за всякакво сътрудничество и отстъпки спрямо различието на политическата сцена – „Шоуто“ хем иска да запази антиинституционалният си почерк, хем иска да е институционален играч, който реди картите еднолично.
Такава комбинация е несъвместима с демократичната държава, защото демокрацията се крепи на институционалната сила и на диалога, а не на анституционалността и на едноличната власт.
Отказът на протестните формации да подкрепят предложения кабинет от „Има такъв народ“ е симптом, че демокрацията ни навлиза в нормалност след истеричните послания за промяна от същите тези протестни формации, които също отричаха институционалната сила, но чрез по-персонализирана риторика против конкретни политически фигури, които представляваха институционалния ред.
А след невъзможността да получи подкрепа за кабинета, който предложи ситуацията в политическата партия „Има такъв народ“ се връща в изходната си точка – „против“ всеки и „против“ всички политически партии.
Днес освен партия ГЕРБ и „Демократична България“, и „Изправи се Бг! Ние идваме“ са обявени за предатели и врагове. Т.е партия „Има такъв народ“ отново използва референдумната риторика от 2016 г. – политическият елит е враг и трябва да бъде наказан.
Как стигнахме дотук? Защо конструктивният институционален спор в политиката е все по-малко възможен?
Референдумът през 2016 г. спомогна за това – получената подкрепа на него вдъхна увереност на „Шоуто на Слави“, че може да реализира успех и на политическата сцена, също така референдумът през 2016 г. помогна на екипа на „Шоуто“ да надцени възможностите си. Няколко години след получената подкрепа на референдума през 2016 г. г-н Трифонов и екипът му сформират партия „Има такъв народ“, а основният аргумент за появата на формацията е незачитането на волята на народа, като се позовават на това, че предложените от тях теми подложени на пряко допитване не бяха въведени.
Понякога референдумите раждат автократи – г-н Трифонов иска да управлява еднолично и да не се съобразява в никой и нищо. Такъв е случаят с референдума в Германия в далечната 1934 г., чрез който Адолф Хитлер е избран за фюрер – пост, който обединява правомощията на президента и на канцлера.
Непосредствено след гласуването на референдума Хитлер въвежда диктатура и използва целия държавен апарат, за да смаже всякаква съпротива и различие. Много от политическите противници на Хитлер са смазвани от бой или физически унищожавани. Един от най-големите недъзи на преките допитвания – диктатурата на мнозинство се трансформира в диктатура на един (Адолф Хитлер).
Слави Трифонов и Адолф Хитлер са несъпоставими един друг, но и двата референдума – в Германия през 1934 и нашият референдум през 2016 г. отвориха пътя към недемократичната политика. Получили подкрепа в пряко допитване, което инициират играчите на референдум решават, че всичко, което им хрумне е в синхрон с обществените желания и развиват нетърпимост към всякаква различна позиция.
У нас диктатурата на мнозинство няма как да се трансформира в диктатура на един (г-н Трифонов) – институции в парламентарната демокрация правят този процес невъзможен. Същите тези институции, които „Шоуто“ десетилетия наред осмиваше. „Партиите на протеста“ („Демократична България“ и „Изправи се Бг! Ние идваме“) разбраха, че г-н Трифонов и политическа партия „Има такъв народ“ вика към демокрацията /народът/, но демонстрира на институционално ниво обратното поведение:
„Важни сме – Ние, не – Вие, не – Те! А в народа участват и Ние, и Вие, и Те!“
Референдумите като форма на пряко участие невинаги са лекарството, което може да подобри представителната система, последствията от прякото допитване през 2016 г. са антипод на демократичния спор.
Източник: Станислав Тодоров
