Семейства на 20 гамбийски деца, починали след консумация на сиропи за кашлица, произведени в Индия, ще изправят правителството си пред съд този месец за предполагаема злоупотреба с вноса на лекарства – рядко предприемана стъпка в една от най-бедните страни в Африка, където малцина имат средствата да се противопоставят на властите, пише „Агенция Ройтерс“.
Твърденията и свидетелските показания на родителите, подробно описани в съдебни документи, споделени ексклузивно с „Ройтерс“, обрисуват най-изчерпателната картина досега на паниката, объркването и съкрушенията, причинени от лекарствата в една вече разтегната медицинска система.
От една майка, която без да иска е продължила да дава на детето си токсично лекарство в продължение на два дни, след като е започнало да повръща, до семейство, принудено да ремонтира изтичаща интравенозна капкова система, която болницата е прикрепила към детето им, клетвените декларации показват родители в отчаяние, докато деца с първоначално леки заболявания са починали.
Най-малко 70 деца са починали от остро бъбречно увреждане в Гамбия миналата година, случаи, които Световната здравна организация (СЗО) свързва с лекарства, произведени от индийския производител на лекарства Maiden Pharmaceuticals, които са били замърсени с диетиленгликол (DEG) и етиленгликол (EG), токсини, които обикновено се използват като промишлени разтворители и антифризи.
Безскрупулни лица понякога заменят ключовите съставки с DEG и EG, защото са по-евтини, твърдят фармацевтични експерти. Миналата година се отчита, че лекарства, примесени с DEG и EG, са убили около 200 деца в Индонезия и Узбекистан.
Правителството на Индия каза, че собствените му тестове показват, че сиропите са безопасни, а Maiden, която не отговори на исканията за коментар за тази история, отрече да е извършила нередности.
Сега, както „Ройтерс“ съобщи по-рано, родителите на 20 от децата предприемат правни стъпки, търсейки около 250 000 долара компенсация за всяко дете. Трима гамбийски адвокати коментираха, че това е най-известният случай от този вид срещу националното здравно министерство и лекарствения регулатор, както и срещу самия Maiden.
Случаят показва рисковете от вноса на лекарства в страни, които – като Гамбия – нямат начин да ги тестват преди употреба. Той подчертава как в една глобализирана икономика заразените лекарства могат да отровят хората по целия свят без ясен начин за обезщетение за жертвите.
Първото заседание е насрочено за 17 юли. След това делото ще бъде отложено с 30 дни, за да могат ответниците да подадат своя отговор, каза говорител на съда.
Съдебният иск, изготвен от адвокати, работещи без такси, твърди, че властите не са успели да спазят собствените си закони, изискващи гаранция, че всички лекарства, внесени в Гамбия, са безопасни.
Регулаторът „не е предприел… никакви мерки за проверка или тестване на сиропите за кашлица за подмяната и по този начин е в нарушение на законовите задължения“, според делото. Добавя се, че регулаторът и здравното министерство не са успели да гарантират, че лекарствата се предписват „с очаквания стандарт на грижа“.
Здравното министерство на Гамбия не отговори на искания за коментар. В писмо от юни до адвокатите на родителите, с което „Ройтерс“ се запозна, се казва, че е предприело редица стъпки, включително разследване на инцидента, което в момента се разглежда.
След смъртните случаи Световната банка одобри финансиране за Гамбия за изграждане на лаборатория за тестване на лекарства. В ход е екологична оценка, след което ще започне строителството, каза говорител миналия месец.
Малко варианти
Разходите за здравеопазване на Гамбия са третите най-ниски от всички страни, измерени от Световната банка, с 18,58 долара на човек през 2020 г., показват данни на банката.
Показанията на родителите рисуват картина на система, която е безсилна да помогне, след като сиропите вече са били на рафтовете на гамбийските аптеки. „Ройтерс“ не успя да провери всички подробности в изявленията. В почти половината от клетвените декларации родителите казват, че са имали забавяне при получаването на спешна медицинска помощ от лекар или при поставянето на диагноза, тъй като децата им повръщали, спирали да уринират и губели апетит след приема на лекарствата, според преглед на „Ройтерс“ на свидетелските показания.
Едно семейство сподели, че липсата на преносим кислород означава, че лечението на детето им е забавено. Други казаха, че трябва да поправят изтичане на интравенозна капкова система. Трети добавиха, че детето им е изписано от болницата, въпреки че не уринира правилно в продължение на дни. Пет от семействата са завели децата си в съседен Сенегал, защото са смятали, че там имат по-добри шансове. Но всичките 20 деца са починали в рамките на дни след приема на лекарството.
Един родител, Ами Джаме, завежда 2-годишния си син Мафуги Джаси в аптека в средата на август, когато той вдига температура, споделя самата тя в клетвената си декларация. Аптекар предписва някакви лекарства.
До този етап Министерството на здравеопазването на Гамбия е изпратило проби от сиропите на Maiden в чужбина за тестване. Но потвърждението, че съдържат смъртоносни токсини, дойде едва през септември. Два часа след приемането на първата доза Мафуги започва да повръща. Майка му продължила да му дава лекарствата още два дни. Когато Мафуги не се подобрява, Джаме го завежда в болница, където забелязва, че е спрял да уринира. След кратка консултация тя изчаква три дни за посещение на лекар. Жената си спомня:
„Когато лекарят дойде, Мафуги дишаше учестено, а стомахът и крайниците му бяха подути.“
Лекарят казва, че Мафуги ще се нуждае от операция, но е необходим кръвен тест, за да се определи кръвната група на момчето. Докато чакат тестовете, Мафуги умира, прикован към гърба на майка си.
Конфликт на интереси
Лубна Фараж, водещият съветник на родителите, изтъква:
„Гамбийците, особено бедните, не вярват, че могат да се изправят срещу правителството и да спечелят. И тъй като повечето инциденти се случват в държавни болници и клиники, искове за злоупотреби никога не се преследват.“
Този път е различно поради мащаба на трагедията и факта, че адвокатите работят безплатно, но и защото семействата казаха на „Ройтерс“, че са ядосани от липсата на отчетност. Почти една година по-късно никой в Гамбия или Индия не е наказан за смъртните случаи.
„На много страни в Африка им липсва силен регулаторен орган“, заяви Джуд Нуокике, вицепрезидент на Програмата за насърчаване на качеството на лекарствата към Фармакопеята на САЩ (USP), организация с нестопанска цел, която помага за определянето на стандарти за производство на лекарства в световен мащаб.
„Тези държави нямат възможност да оценяват и одобряват по подходящ начин лекарства или да наблюдават качеството на лекарствата на пазара.“
Световната здравна организация заяви, че налице е очевидно безпокойство, че скорошни случаи на замърсени сиропи са в страни с ниски и по-ниски средни доходи с по-малък капацитет за тестване, но каза, че в крайна сметка производителите на лекарства са отговорни. Говорител потвърди:
„Независимо от регулаторния капацитет на дадена държава, отговорност на производителя е да гарантира, че медицинските продукти, които пускат на всеки пазар, са безопасни.“
В иска също така се твърди, че Maiden измамно е казал, че продуктите му са сертифицирани от СЗО; Maiden не отговори на медията по този въпрос. В иска се казва, че има потенциални конфликти на интереси във фармацевтичната търговия на Гамбия, тъй като някои регулатори също имат надзорни функции в аптеките, които регулират.
Лекарственият регулатор, Агенцията за контрол на лекарствата, която е част от здравното министерство, не отговори на искане за коментар на тази история. Но нейният изпълнителен директор Маркиу Джане Кайра каза пред „Ройтерс“ през март, че всеки потенциален конфликт на интереси в регулацията на фармацията не засяга надзора на агенцията върху индустрията. Кайра обясни:
„Конфликтите се декларират и управляват, така че нито един конфликтен персонал да не извършва никакъв регулаторен процес на помещението, което се наблюдава.“
