„При явна липса на парламентарна подкрепа за обявените от служебното правителство промени в данъчното законодателство, внасянето в НС на бюджет с дефицит от 3 % е с предизвестен край и само ще бъде изгубено ценно парламентарно време, за да бъдат отхвърлени предложените промени в данъчните закони. Затова след проведени предварителни разговори и анализ, служебното правителство реши да бъде внесен проект на закон за държавния бюджет за 2023 г., разработен на база действащото законодателство, включително с ефектите от законодателните промени от 44-ото, 46-ото и най-вече от 47-ото и 48-ото Народно събрание.“
Това коментира служебният министър на финансите Росица Велкова в интервю за вестник „Капитал“, съобщиха от ведомството.
Тя допълни, че в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г. са предложени редица приходни и разходни мерки със съответния фискален ефект, които ако срещнат парламентарна подкрепа, биха могли да спомогнат за привеждането на дефицита в рамките на 3-процентното ограничение.
На въпрос може ли депутатите в парламента да променят салдото, записано в законопроекта на бюджет, внесен от Министерския съвет, финансовият министър отговаря, че Законът за публичните финанси ограничава възможността народните представители да правят предложения по законопроекта за бюджета при нарушаване на предложеното от Министерския съвет бюджетно салдо, но при разглеждане на законопроектите на второ гласуване те не са ограничени да предлагат и да приемат промени по бюджета, които да влияят на салдото на приетия на първо гласуване законопроект.
Министър Велкова отново е категорична, че не е възможно да се постигне дефицит от 3 % от БВП без приемането на приходни и разходни мерки.
„Не бих предложила намаляване на разходи, защото за някои от тях вече са достигнати определени нива и ограничаването им може да доведе до социално напрежение, до забавяне на растежа на икономиката, както и до неусвояване на европейски средства. Съкращаване на персонал в администрацията е политика, която следва да се предприеме от редовно правителство, но ефектът от подобно действие няма да настъпи през 2023 г., дори ще доведе до допълнително натоварване на бюджетните разходи в 2023 г., тъй като следва да бъдат изплатени редица обезщетения. В частта на разходите бих предложила отлагане във времето на някои плащания“, посочи още министърът на финансите.
Ако не бъде приет до 10 юни закон за бюджета, би могло да се продължи действието за известен период на т.нар. удължителен закон, за да не се ограничи финансирането на разходи до неприемливи за обществото и бизнеса размери.
„При условие че не се овладее бюджетният дефицит заедно с инфлацията, не може да се очаква приемането ни в еврозоната. Затова считам, че трябва да се положат усилия от евроатлантическите парламентарно представени партии за провеждане на разумна фискална политика, която същевременно е и инструмент и за овладяване на инфлацията“, предупреди Велкова.
