Композиторът и музикант Румен Бояджиев-син беше гост в последния епизод на подкаста „Има как“, където сподели своите виждания по широк кръг от теми, засягащи различни аспекти на обществото. Основният акцент обаче беше поставен върху музиката и изкуството, в които Бояджиев има дълбоко разбиране и личен опит.
Глобализация и опасностите за симфоничните оркестри
Бояджиев изрази тревога относно влиянието на глобализацията върху симфоничните оркестри, подчертавайки, че европейските музикални колективи са изправени пред значителни предизвикателства, породени от смесването на култури и социални традиции. Той предупреди, че това може да доведе до спад в качеството на изпълненията и дори до разпад на някои оркестри:
„В симфоничния оркестър тенденцията за колективност и сплотеност се унищожава“, отбеляза Бояджиев. „В един оркестър на първо място се приема личност, а след това инструменталист. Изпитите за прием се правят зад завеса, за да няма лични взаимоотношения. Въпреки това, от години се приемат само хора от Азия – Китай, Корея и Япония.“
Културна идентичност срещу глобализация
Бояджиев посочи, че всяка държава има свои собствени културни ценности и традиции, които трябва да бъдат запазени. Според него, Европа допуска сериозна грешка, позволявайки на елементи, които не могат да се адаптират, да проникнат в културните й семейства. Той изрази загриженост, че липсата на сплотеност и колективност в оркестрите може да компрометира музикалното въздействие върху публиката:
„Музиката не е просто изпълнение на ноти; тя изисква емоция и индивидуалност“, каза той. „Енергията и въздействието върху публиката се постигат чрез личностното излъчване на музикантите. Затова съм против да се търсят роботи, които изпълняват механично музика.“
Виенската филхармония като пример
Бояджиев даде за пример Виенската филхармония, която често е обект на критики заради поддържането на мъжко общество. Той защити правото им да избират музикантите, които най-добре пасват на колектива им, без външен натиск да привличат жени или цветнокожи изпълнители:
„Изкуството на първо място е духовна работа“, заяви Бояджиев. „Тези хора ядат, спят и преживяват всичко заедно. Аз одобрявам и напълно разбирам този подход.“
Размишленията на Румен Бояджиев-син подчертават сложните въпроси, които глобализацията поставя пред симфоничните оркестри и културните институции. Неговите думи ни приканват да се замислим за важността на културната идентичност и духовната връзка в изкуството, особено в свят, който става все по-глобализиран.
Искра.бг постигна 4 млн. четения само за месец: Доказателство за качество и доверие на читателите
