Националният съвет за тристранно сътрудничество /НСТС/ заседава вчера за Бюджет 2024. По време на него бяха обсъдени и политиките по доходите – увеличението на минималната работна заплата с 19,6% от 780 на 933 лева от 2024 година, увеличение на пенсиите, актуализирани по Швейцарското правило средно с около 11%.
След Тристранния съвет обаче синдикатите обявиха, че категорично няма да подкрепят предложения проект на бюджет на общественото осигуряване заради предвиденото замразяване на минималния и максималния дневен размер на обезщетенията за безработица. Те настояват за увеличение. Бизнесът обаче беше доволен, че не се залага ръст на обезщетението за гледане на дете през втората година и то ще се запази на 780 лева.
По темата разговаряме с икономиста Румен Гълъбинов. Той каза специално пред Искра.бг:
„Бюджетът за 2024 година е във ход на прекрояване и преработване. По няколко съображения – политически, икономически и финансови, които бяха изложени на тази Тристранна среща. Преди това на срещите на политическите партии, от които се търси подкрепа в Народното събрание, бяха набелязани съответно мерките за прецизиране на приходната част на бюджета, от гледна точка на това до колко е възможно да се осъществи повишената събираемост, която е планирана на различни държавни приходи. Например за таксата на транзит на природен газ, дали да остане или не. В крайна сметка в приходната част на бюджета са планирани над 2 млрд. лева за следващата година.“
„От друга страна прекратяването на дерогацията по-рано, тъй като тя беше планирана за октомври 2024 години, не би следвало да окаже влияние и няма основание да считаме, че ще има рязко поскъпване на горивата в България. Въпреки войната в Украйна и конфликтите в Близкия Изток, международният пазар на петрола остава сравнително стабилен, т.е. нямаме някакви драматични покачвания на цените. Ако след време разчитаме на преработка на неруски нефт, то поне в краткосрочен план няма да има рискове за цените на горивата“, посочи икономистът.
Според Гълъбинов все още са дискусионни нещата, свързани с данъчните промени, засягащи Данък върху добавена стойност /ДДС/. Става въпрос дали да се изравни за всички ДДС-то на 20%, което включва и тези, на които по време на COVID-19 им беше намалено на 9%.
Икономистът коментира още, че в частта за новите заеми за следващата година също има дискусия. Той посочи основните въпроси:
– Какъв да бъде годишният лимит за 2024 година?
– Дали да е в лева или евро?
– Дали този лимит ще бъде достатъчен да се покрият държавните дългове, взети от предходни години и другата част да бъде за покриване на бюджетния дефицит, планиран да е 3%?
На дневен ред стои дали ще получим и инвестираме 1 млрд. и 400 млн. лева по Националния план за възстановяване и устойчивост /НПВУ/ от Брюксел. Гълъбинов прогнозира, че тези средства може да ги очакваме през 2024 година.
