България може да бъде приета в еврозоната още през 2025 г., след като инфлацията в страната се доближи до много ниски нива. За първи път от лятото на 2021 г. годишната инфлация в България спадна под 3%, достигайки 2,4% през април 2024 г., което е сравнимо със средната инфлация в еврозоната. Това даде основание на страната да поиска извънреден конвергентен доклад през есента, информираха от Министерството на финансите.
Конвергентният доклад обикновено се издава през юни, но при условията на спадаща инфлация, България има възможност да подаде извънреден доклад по-рано. През април държавите с най-ниска инфлация в еврозоната бяха Литва /0.4%/, Дания /0.5%/ и Финландия /0.6%/, което поставя България в изключително благоприятна позиция.
По темата разговаряхме с икономиста Румен Гълъбинов. Според него макроикономическите показатели на България ще отговарят на всички Маастрихтски критерии към средата на годината.
„Инфлацията е единствената пречка и дори ако не отговаряме напълно, отклонението ще бъде минимално“, коментира икономистът пред Искра.бг. Гълъбинов също така подчертава, че Европейската комисия прогнозира ръст на БВП за България от 1,9% през 2024 г. и 2,9% през 2025 година, а бюджетният дефицит се очаква да бъде съответно 2,8% и 2.9%. Той смята, че:
„Основното препятствие пред България за присъединяване към еврозоната не са икономическите показатели, а политическата стабилност.“
По думите му предстоящите предсрочни парламентарни избори на 9 юни може да донесат необходимата стабилност. Законопроектът за въвеждане на еврото вече е преминал обществено обсъждане и е съгласуван с Европейската комисия и Европейската централна банка. Следващата стъпка е неговото разглеждане от Министерския съвет и внасяне в парламента.
По данни на експерти в областта информационната кампания за еврото в България обаче не е достатъчно активна, което може да се окаже пречка за успешното присъединяване.
„Присъединяването на България към еврозоната през 2025 година ще бъде тест за политическите сили“, отбеляза Гълъбинов.
