Голямото притеснение за влизането на България в еврозоната е, че инфлацията ще скочи. Основната спекулация обаче е с цените при приемане на еврото, че продуктите и услугите ще станат двойни. Специалисти в областта са категорични, че това е абсурдно, тъй като ако търговците искат да повишат цените двойно, те ще го направят, без да е необходимо левът да бъде заместен от еврото.
По този повод се свързахме с икономиста Румен Гълъбинов. Той каза специално пред Искра.бг:
„Като икономист не виждам икономически и финансови причини България да не се присъединим към еврозоната. Страната ни дори имаше повече основание да се присъединим към еврозоната, отколкото Хърватия. При нас от 25 години има валутен борд с фиксиран курс, лихви близки до еврозоната, ниски нива на дълг към брутен вътрешен продукт, инфлацията ще я свалим, надявам се да овладеем и дефицита с разумна бюджетна политика, ако успеем да регулираме политическата ситуация в момента, за да имаме правителство, което да работи по-дълго време и Народно събрание, което да работи поне 12 месеца напред отсега, за да приеме нужните законодателни промени, не виждам други причини България да не се присъедини към еврозоната.“
„Може би тези партии, които организират референдумите против еврото, имат и други причини – политически, геополитически или геостратегически, такива които не са свързани със финансово-паричната система в България, а по-скоро искат да променят траекторията, по която се движи страната“, посочи Гълъбинов. Той даде за пример Хърватия, след като е приела еврото:
„Хърватия имаха свободен курс, те нямаха фиксиран като при нас, и си го фиксираха 6 месеца преди да се присъединят към еврозоната. Хърватската куна си беше свободна валута и си имаше свободен валутен курс спрямо еврото и долара. След фиксирането на курса на куната към еврото, търговците коректно трябваше да дават цени, които да са точно с този курс, а не да закръгляват драстично нагоре. Имаше контролни мерки, написани наказания и глоби на недобросъвестни търговци. Там се получиха спекулации във фризьорството, като изведнъж поскъпнаха услугите след въвеждането на еврото. Веднага бяха извършени проверки в такива салони и центрове, при което беше установено, че всъщност не са се увеличили разходите, при което няма основание да се увеличават цените, след което им бяха наложени глоби. Това е пример как държавата взима мерки.“
„Там определиха една малка потребителска кошница с най-належащите стоки, които ги купуват ежедневно потребителите – хляб, сирене, кашкавал, мляко, олио, брашно, месо, яйца и т.н. В нея цените бяха под специално наблюдение. Те не бяха фиксирани, но изменението в тези цени трябваше да се доказва от търговеца или от производителя на какво основание ги вдига. Ако контролните органи не установят, че има конкретно основание, се налагаха съответно санкции, защото цените се вдигат спекулативно. Те успяха да овладеят целия този процес“, разясни икономистът.
Гълъбинов подчерта, че след приемането на еврото в Хърватия инфлацията там спада, макар че „всички критици предричаха, че след като страната се присъедини към еврозоната, ще се увеличи инфлацията“. Той посочи:
„Вече няколко пъти отложихме сроковете си за приемане в еврозоната. От една страна имахме техническа неготовност за това – не отговаряхме изцяло на критериите. При последното отлагане беше изтъкнато, че инфлацията ни е твърде висока, но при нея имаме всички шансове тази година да я свалим на едноцифрена стойност и да доближим средната в еврозоната, така че бихме могли да отговорим и на този критерий от следващата година. За бюджетния дефицит – така трябва да си правим бюджетите за тази и за следващата година, че да се придържаме към 3% бюджетен дефицит като процент от брутния вътрешен продукт, т.е. ако превишим и приемем бюджет с двойно по-голям дефицит, това ще ни отдалечи технически от еврозоната. Важно е да държим нивото на дълга на сравнително ниски нива, ние там нямаме проблеми, тъй като нивото е 60% – дълг държавно управление към брутен вътрешен продукт. Страната ни поддържа ниво между 25-30%, което е двойно по-ниско, където продължаваме да отговаряме на критериите.“
По думите на икономиста по другите критерии България е изцяло в синхрон, тъй като „лихвените проценти се доближават доста до тези в еврозоната и има фиксиран валутен курс“. Според него голямо предимство е, че страната ни има фиксиран валутен курс повече от 25 години. Гълъбинов е категоричен, че това е улеснение за въвеждане на еврото, тъй като „този валутен курс е фиксиран в закон и остава същия при приемането ни в еврозоната“. Той заяви:
„Трябва да проведем мероприятия, които са свързани с цените в магазините. Като например 6 месеца преди въвеждането на еврото цените да са в лева и в евро.“
Икономистът обясни, че минималната работна заплата при влизането на България в еврозоната – „ще е точно толкова евро, колкото предишният ден е била в лева, превалутирана по фиксирания курс“. Той подчерта, че тенденцията е през следващите години да продължи увеличението на минималната работна заплата.