„Бюджет 2025 г. е балансиран и съобразен с критериите за влизане в еврозоната, а преходът към еврото е естествен процес за България.“
Това заяви в интервю за Искра.бг икономистът Румен Гълъбинов. Той коментира икономическите параметри на бюджета, предизвикателствата пред страната и опроверга част от конспиративните теории, свързани с валутния резерв.
Г-н Гълъбинов, как оценявате предложения от правителството Бюджет 2025?
Това е един проевропейски и проевро бюджет, който цели да запази макроикономическите параметри, изисквани по Маастрихтските критерии за членство в еврозоната. Виждаме добра координация между партньорите в управлението, а между първо и второ четене могат да бъдат направени компромисни корекции, които няма да застрашат баланса на бюджета. Бюджетният дефицит ще бъде под 3%, като до 2028 г. може дори да спадне до 2,2%. Това е положителен сигнал към Европейската комисия и Европейската централна банка, че България е финансово стабилна и готова за прехода към еврото.
Един от основните страхове на гражданите е свързан с инфлацията. Какво можем да очакваме през 2025 г.?
Инфлацията в България ще бъде по-ниска от средната в еврозоната. Очаквам тя да бъде около 2,4-2,5%, докато в еврозоната този процент ще бъде по-висок. Причината е, че ЕЦБ намали лихвите, което стимулира икономиката в Европа, но също така води и до лек проинфлационен натиск. Що се отнася до държавния дълг, той ще се повиши минимално, но ще остане на 30% от БВП, което е два пъти по-малко от Маастрихтския критерий от 60%. Това означава, че България остава финансово дисциплинирана, без да създава рискове за бъдещи дългови кризи.
Как гледате на прехода към еврото? Все още има значителен евроскептицизъм в страната
България отдавна е вързана към еврото. Ние сме във валутен борд с фиксиран курс 1.95583 лв./евро, който не подлежи на промяна. Преходът към еврото не е нова валутна промяна, а логична следваща стъпка. Освен това лихвените проценти у нас ще останат по-ниски от тези в еврозоната, но с тенденция да ги догонят, което ще доведе до още по-добри условия за кредитирането и инвестициите.
Според Вас България е изправена пред предизвикателства по отношение на еврофондовете. Къде е проблемът?
България изостава с усвояването на европейските средства. Докато други държави вече получават пети и шести транш по Националния план за възстановяване и устойчивост, ние все още се борим за втория. Трябва да бъдем по-настоятелни, да предложим качествени и добре подготвени проекти в сферите на енергетиката, дигиталния преход и инфраструктурата. В противен случай ще загубим тези средства, което би било огромен пропуск за националната ни икономика.
Напоследък се засилват конспиративните теории, че с влизането в еврозоната България ще загуби валутния си резерв. Има ли основание за притеснение?
Тези страхове са силно преувеличени. Както всяка страна, която влиза в еврозоната, България ще трябва да направи задължителна вноска в Европейската централна банка. Очаква се тя да бъде между 800 млн. и 1 млрд. евро за четири години. Всички останали резерви ще останат под контрола на българската държава и ще могат да бъдат използвани за инвестиции, облигации, злато и други активи. Вместо да изчезнат, тези пари могат да бъдат пренасочени към големи инфраструктурни проекти, които ще стимулират икономическия растеж.
Гражданите все още не са добре информирани за ползите и рисковете от влизането в еврозоната. Какво трябва да се промени?
Това е сериозен проблем. Откакто България влезе в механизма ЕРМ-2 през 2020 г., липсваше ясна информационна кампания. Обратната евроскептична кампания е много по-шумна и достига по-лесно до хората, защото използва страхове и несигурност. Ако искаме успешен преход към еврото, трябва да имаме много по-активна и добре аргументирана комуникация с гражданите.
Какво е вашето мнение – готова ли е България за еврото?
Да, но трябва да бъдем по-подготвени. Финансово страната ни е стабилна, но ни липсва активност по ключови въпроси като инвестиции, комуникация с гражданите и усвояване на европейските средства. България не губи суверенитет с влизането в еврозоната, а напротив – става част от вземането на решения в рамките на икономическия съюз. Въпросът не е дали трябва да влезем в еврозоната, а как да го направим по най-добрия начин за страната и гражданите.
България се намира на прага на едно от най-важните икономически решения в своята съвременна история – преминаването към еврото. Бюджет 2025 е ясен сигнал за намерението на правителството да спазва финансовата дисциплина, необходима за присъединяване към еврозоната.
За още новини вижте ТУК
Присъединете се към нашия Телеграм
