„Пазарът е динамична величина, върху която влияят много фактори – действията на контролните органи, политиките на правителствата на държавите, поведението на потребителите. Трудно обаче може да се направи пряка или косвена връзка между маркирането на касата на редовна цена на стоките в промоция или тяхната липса в обектите с т. нар. „изкуствено завишаване на цените“. Информираността пък има значение, когато потребителите разполагат с реални възможности за избор.“
Това каза създателят на онлайн платформата „Ние, потребителите“ Габриела Руменова в интервю.
„Нека обсъдим нелоялните търговски практики, като по-тежки нарушения. В публикуваните на интернет страницата на КЗП отчетни доклади можем да видим, че на годишна база контролният орган забранява между 100 и 200 такива практики. Ако ние сега за 2-3 седмици сме успели да установим 200 нелоялни практики, това е много притеснително“, отбеляза Руменова.
Според нея още по-притеснителни са опитите темата потребителска защита да се политизира и да се използва за популистки цели, а проблемите на пазара да се прехвърлят между настоящия и предишни ръководни състави на институцията, докато остро стои въпросът: Кой защитава правата на потребителите?
Габриела Руменова счита, че за да бъдат ефективни такъв тип проверки, е необходимо да се извършват постоянно, не кампанийно. Колкото до мерките, по нейните думи не е сигурно, че подобна интервенция ще доведе до трайни, ефективни и положителни резултати за крайните потребители, а по-скоро в теорията и практиката има доказателства за обратното. Тя оценява като положително събитие намесата на Комисията за защита на конкуренцията, която може да даде отговор на въпроса дали тези крайни цени са резултат от естествени пазарни механизми или са договорени и оттам – имат ли потребителите реално право на избор.
Според нея опитите на правителствата по света за овладяване на ситуацията са „експериментално лечение“, тъй като в момента никой не знае кой е правилният подход – пазарът е свободен, той се регулира от естествените процеси – търсене и предлагане.
Руменова даде за пример решението в Германия за намаляване на цените на определени стоки за три месеца:
„Поставеният срок изглежда оптимален от гледна точка на това, че трябва да измине определен период, за да бъде оценено как ще подействат тези мерки. В същото време обаче не е и прекалено дълъг, защото те самите вероятно нямат вътрешното убеждение, че това ще доведе до търсените резултати. Може да се получи буфер, след който цените изведнъж да литнат нагоре и да станем свидетели на нов неуправляем процес.“
Експертът изрази мнение, че таван на цените може да доведе до познати ситуации след подобни решения – изчезване на стоки от рафтовете, продажбата им „на черно“ и купуване на с пъти по-скъпи алтернативи, вместо преодоляване на проблема. Нещо повече – може да пострада качеството на продуктите, да се засили тенденцията за намаляване на грамажите на потребителските опаковки, за да не се превишава определената пределна цена. Всичко това не е в полза на потребителя.
В Студио Actualno Габриела Руменова коментира и защо цените на едни и същи стоки могат да бъдат различни в различните държави. Тя обясни, че когато говорим за един и същи производител, крайната цена може да се формира по няколко начина: да се изчисли в зависимост от отдалечеността на мястото на производство до точката за продажба на дребно и разходите за доставка; да се даде осреднена цена навсякъде; да се съобрази с покупателната способност на населението на всяка от локациите – по градове и региони, и в световен мащаб. „Може би ние това очакваме – че като страна, в която нашите възможности са доста по-ограничени, трябва да получим по-изгодни и по-справедливи за нас цени. Оттук основно идва разминаването и разочарованието на хората“, каза още тя.
Руменова акцентира и върху значението на фактора големина на пазара – при продажбата на по-големи количества и по-голям пазарен дял може да си позволиш по-ниски цени.
Ако пък сравняваме цените на продукти от един вид с различни производители, доставяни и продавани в търговски обекти в различни държави, то тогава факторите стават още повече – от политиките за субсидиране на производителите, през търговските отношения по веригите на доставки до стратегическите цели на компаниите и възможностите и поведението на крайните потребители.
