Руският президент Владимир Путин е отворен за преговори относно възможно уреждане на Украйна, но Западът трябва да приеме исканията на Москва. Това заяви Кремъл в петък, ден след като президентът на САЩ Джо Байдън коментира, че би бил готов да говори с Путин за прекратяване на войната, предава „Агенция Ройтерс“.
Поставяйки единен фронт в разговорите в четвъртък в Белия дом, Байдън и френският президент Еманюел Макрон заявиха, че ще държат Русия отговорна за действията ѝ в Украйна, но лидерът на САЩ също изглежда протегна маслинова клонка на Москва, като същевременно подчерта, че изглежда няма признаци за промяна в позицията на Путин.
Байдън не е разговарял директно с Путин, откакто Русия нахлу в Украйна на 24 февруари. През март Байдън нарече Путин „касапин“, който „не може да остане на власт“.
Сега, след повече от девет месеца на битки и зимата затяга хватката си, западните страни се опитват да увеличат помощта за Украйна, докато тя се бори с руските ракетни и дронови атаки, насочени към ключова енергийна инфраструктура, която остави милиони без отопление, електричество и вода.
Боевете бушуват в източна Украйна, като град Бахмут е основната цел на артилерийските атаки на Москва, докато руските сили в южните райони на Херсон и Запорожие остават в отбрана, каза генералният щаб на Украйна в последната си актуализация на бойното поле. В опит да намали парите, налични за военните усилия на Москва, Европейският съюз се съгласи в четвъртък на ограничение от 60 долара за барел на руския морски петрол, според дипломати. Мярката ще трябва да бъде одобрена от всички правителства в ЕС чрез писмена процедура до петък.
В първия публичен отговор на Москва на увертюрата на Байдън, говорителят на Кремъл Дмитрий Песков подчерта пред репортери:
„Президентът на Руската федерация винаги е бил, е и остава отворен за преговори, за да гарантира нашите интереси“.
Песков изтъкна, че отказът на САЩ да признаят анексираната територия в Украйна за руска пречи на търсенето на начини за прекратяване на войната. Москва и преди е търсила широкообхватни гаранции за сигурност, включително отмяна на разширяването на НАТО на изток.
„Никога повече“
Путин заяви, че не съжалява за стартирането на това, което той нарича „специална военна операция“ за разоръжаване и „денацификация“ на Украйна. Той определя войната като преломен момент, когато Русия най-накрая се изправи срещу арогантния Запад след десетилетия на унижение след падането на Съветския съюз през 1991 г.
Украйна и Западът са на мнение, че Путин няма оправдание за това, което определят като окупационна война в имперски стил, в която са убити хиляди цивилни. Киев казва, че ще се бие, докато последният руски войник не бъде изхвърлен от територията му.
Украинският президент Владимир Зеленски във видео, публикувано в четвъртък вечерта, припомни, че на 1 декември се отбелязва годишнината от референдума преди 31 години, когато Украйна гласува с преобладаващо мнозинство в подкрепа на независимостта от водения от Москва Съветски съюз. Зеленски призна:
„Нашето желание да живеем свободно… няма да бъде пречупено. Украинците никога повече няма да бъдат малко камъче в някаква империя.“
След разговорите си в Овалния кабинет в четвъртък Байдън и Макрон заявиха в съвместно изявление, че са решени да потърсят отговорност от Русия „за широко документирани жестокости и военни престъпления, извършени както от нейните редовни въоръжени сили, така и от нейни подставени лица“ в Украйна.
Пред репортери Байдън даде да се разбере, че е готов да говори с Путин, „ако в действителност има интерес той да реши, че търси начин да сложи край на войната“, добавяйки, че руският лидер „все още не е направил това“. Макрон пък подчерта, че ще продължи да разговаря с Путин, за да „се опита да предотврати ескалацията и да получи някои много конкретни резултати“, като например безопасността на ядрените централи.
Международната агенция за атомна енергия се надява да постигне споразумение с Русия и Украйна за създаване на защитена зона в Запорожката атомна електроцентрала, най-голямата в Европа, до края на годината, каза ръководителят на атомната агенция на ООН Рафаел Гроси пред италиански вестник La Repubblica в интервю.
Повтарящите се обстрели около контролираната от Русия централа повишиха безпокойството относно потенциала за сериозна авария само на 500 км (300 мили) от мястото на най-тежката ядрена авария в света, катастрофата в Чернобил през 1986 г.
Атаки
Трима души бяха убити и седем ранени при руски обстрел на южния украински регион Херсон през последното денонощие, каза областният управител в петък. Регионалната столица Херсон – освободена от украинските сили в средата на ноември – и други части на региона са били бомбардирани 42 пъти през същия период, написа губернаторът Ярослав Янушевич в приложението за съобщения Telegram. Руските сили се опитват да установят отбранителни позиции на изток от град Херсон и обстрелват няколко града на север, се казва в изявлението на генералния щаб на Украйна. Руските сили също обстрелваха сграда в контролирания от Украйна град Запорожие, като я подпалиха, каза градският служител Анатолий Крутиев.
„Ройтерс“ не може независимо да потвърди докладите от бойното поле, уточнява изданието.
Русия наскоро засили кампанията си за прекъсване на захранването с електричество, вода и топлина в украинските градове. Украйна и Западът твърдят, че стратегията умишлено цели да навреди на цивилни, военно престъпление, нещо, което Москва отрича.
„Атаките срещу инфраструктурата вероятно ще увеличат разходите за поддържане на икономиката на Украйна през следващата година с до 1 милиард долара на месец и помощта за страната ще трябва да бъде „заредена отпред“, заяви ръководителят на МВФ Кристалина Георгиева на конференцията на Reuters NEXT в четвъртък.
