След продължили часове разговори в Париж в сряда, руските и украинските преговарящи постигнаха съгласие относно това, че окончателното прекратяване на огъня в Източна Украйна трябва да се спазва „безусловно“, предава „CNN“. Съобщението дойде след среща в Елисейския дворец в така наречения Нормандски формат – четиристранен разговор между представители на Украйна, Русия, Германия и Франция – която се опитва да посредничи за мир в Източна Украйна от 2014 г.
Напрежението между Москва и Киев се намира в най-високата си точка от години, с голямо струпване на руски войски в близост до общите граници на двете бивши съветски републики – което подтиква опасенията, че Русия може да започне инвазия.
В изказване след срещата главният преговарящ на Москва Дмитрий Козак заяви, че прекратяването на огъня трябва да се спазва „безусловно“, но че много други въпроси в Източна Украйна остават нерешени. А западните официални лица продължават да настояват за дипломатическо решение на напрежението чрез пълно прилагане на споразуменията от Минск – протокол за прекратяване на огъня, подписан от Украйна и Русия през 2015 г. Козак каза:
„Съгласихме се, че независимо от различните несъответствия на споразуменията от Минск, които съществуват между Украйна и Донецк и Луганск, примирието в Донбас трябва да се спазва безусловно.“
Той добави, че „задължението“ за изпълнение на подобни споразумения „лежи на въоръжените сили на Украйна и въоръжените формирования на (източните сепаратисти) Донецка народна република и Луганска народна република“.
Украинският преговарящ Андрий Йермак посочи, че всички страни подкрепят постоянното прекратяване на огъня и Украйна е готова да преговаря денонощно, за да предотврати войната и да деескалира напрежението около границата. Ермак нарече подновяването на преговорите в нормандския формат – проведени за първи път след инвазията на Русия в Крим през 2014 г. – „много положителен сигнал“ и първото подобно споразумение по същество от края на 2019 г. Той нарече разговорите „наистина съществени, но не лесни дискусии“ и докато все още имаше разногласия, имаше интерес да се работи чрез тях. Ермак потвърди:
„Работата продължава и мога да ви кажа, че Украйна, както обикновено, е готова да преговаря, да се среща 24-7. Защото за нас, за (украинския) президент (Володимир) Зеленски, за целия екип, целта за спиране на войната, прекратяването на войната и връщането на нашите територии – и днес, че това включва и облекчаване на напрежението – деескалацията около украинската граница е приоритет.“
Козак и Ермак заявиха, че преговорите ще се възобновят след около две седмици в Берлин.
Притесненията на Русия в НАТО
Около 100 000 руски войници остават натрупани на украинската граница, въпреки предупрежденията на американския президент Джо Байдън и европейските лидери за сериозни последици, ако руският президент Владимир Путин разпореди инвазия. Русия многократно отричаше, че планира инвазия, но твърди, че подкрепата на НАТО за Украйна – включително увеличени доставки на оръжие и военно обучение – представлява нарастваща заплаха на западния ѝ фланг.
В четвъртък заместник-председателят на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев обвини НАТО, че не е спазил „обещанието си“ за неразширяване, заявявайки, че алиансът се е приближил по-близо до руските граници, предаде държавната информационна агенция ТАСС. Медведев смята, че процесът на преговори за гаранции за сигурност е единственият начин за уреждане на сегашното напрежение между Русия, Украйна и Запада. Цитиран от ТАСС, Медведев каза:
„Те обещаха да не разширяват НАТО, но не изпълниха обещанието си.“
И допълни:
„Казват, че „нищо не сме подписвали“. Но всички знаем добре кой и кога на кого е дал такива обещания, такива уверения.“
Медведев добави:
„Трябва да се направи всичко, за да се избегне всякаква война.“
Политиката на НАТО за „отворени врати“
Когато нормандският формат започна в сряда, Съединените щати дадоха писмен отговор на притесненията на Русия относно Украйна. Основното искане на Путин е САЩ и НАТО да се ангажират никога да не приемат Украйна в 30-членния отбранителен алианс. Държавният секретар на САЩ Антони Блинкен отказа да изложи подробности, представени на Москва, но посочи, че тя е повторила обществения отговор на Запада да поддържа „политиката на отворени врати“ спрямо НАТО.
„Няма промяна. Няма да има промяна“, каза Блинкен за подкрепата на САЩ и НАТО на политиката на отворени врати на алианса. Той добави:
„Ние даваме да се разбере ясно, че има основни принципи, които сме ангажирани да поддържаме и защитаваме, включително суверенитета и териториалната цялост на Украйна и правото на държавите да избират свои собствени договорености и съюзи за сигурност.“
Блинкен смята, че отговорът на САЩ към Русия „определя сериозен дипломатически път напред, ако Русия го избере“ и очерта области, в които САЩ заявиха, че виждат потенциал за напредък с Русия – контрол на въоръженията, прозрачност и стабилност.
