Докато руските сили претърпяват поредица от зашеметяващи поражения в Украйна, Москва залага на подкрепата на Пекин за своята инвазия преди ключовата среща между руския президент Владимир Путин и китайския лидер Си Дзинпин тази седмица, предава “CNN”.
Руските войски бяха принудени да напуснат стратегическия град Изюм – техният основен бастион в североизточна Украйна – в събота след бърза украинска контраофанзива. Това беше най-тежкото поражение на Москва след оттеглянето ѝ от Киев през март – и знак, че войната може би навлиза в нова фаза. През изминалата седмица украинските сили си възвърнаха повече от 3000 квадратни километра територия – повече, отколкото руските сили са превзели във всичките си операции от април.
Обратно в Русия, висши руски и китайски служители излязоха на единен фронт, за да проправят пътя за очаквана среща между Путин и Си в кулоарите на регионална среща на върха в Узбекистан – първата им среща лице в лице след нахлуването на Русия в Украйна. И според руския парламент високопоставен китайски лидер е изразил изрична подкрепа за войната на Русия срещу Украйна – твърдения, които не са включени в изявлението на китайската страна и са в противоречие с предишните усилия на Пекин да поддържа вид на неутралитет.
В четвъртък и петък върховният законодател на Китай Ли Джаншу – близък съюзник на Си и трети по ранг лидер на Китайската комунистическа партия – се срещна с Вячеслав Володин, председател на Държавната дума на Русия, и други руски законодатели в Москва след участие в икономическа форум в източния град Владивосток.
Според изявление на Държавната дума, Ли е уверил нейните членове, че „Китай разбира и подкрепя Русия по въпроси, които представляват нейните жизненоважни интереси, по-специално по ситуацията в Украйна“. Ли заяви:
„Виждаме, че Съединените щати и техните съюзници от НАТО разширяват присъствието си близо до руските граници, сериозно заплашвайки националната сигурност и живота на руските граждани. Ние напълно разбираме необходимостта от всички мерки, предприети от Русия, насочени към защита на нейните ключови интереси, ние предоставяме нашата помощ.“
Той добави:
„По украинския въпрос виждаме как те поставиха Русия в невъзможна ситуация. И в този случай Русия направи важен избор и отговори твърдо.“
Пекин твърдо отказа да осъди нахлуването на Русия в Украйна – още повече да го нарече „война“. Вместо това Китай многократно е хвърляла вината за конфликта върху НАТО и Съединените щати. Но преди това китайски официални лица не са одобрявали публично „необходимостта“ от руската инвазия или са признавали, че Пекин „предоставя помощ“. Този недвусмислен подкрепящ език липсва в китайския текст на срещите. Всъщност в китайската версия Ли изобщо не споменава Украйна.
Според официалната новинарска агенция Синхуа Ли е изразил желанието на Китай да „продължи да работи с Русия, за да се подкрепят твърдо взаимно по въпроси, засягащи основните интереси и големи опасения на другия“.
Ли също критикува санкциите срещу Русия, призовавайки за по-голямо сътрудничество с Москва в „борбата срещу външна намеса, санкции и юрисдикция с дълги ръце“, според Синхуа.
Въпреки че не е необичайно Китай да пропуска съдържанието на срещи на високо ниво в своите официални показания, значителното несъответствие между изявленията на Пекин и Москва привлече вниманието на експертите. Брайън Харт, сътрудник на China Power Project в Центъра за стратегически и международни изследвания, пише:
„Руската версия отиде много по-далеч, от която и да е китайска версия. Ако не изчистят това с Пекин, това наистина може да ядоса някои в Пекин.“
Лоши новини за Китай?
Москва и Пекин се очертаха като по-близки партньори през последните години, тъй като и двете страни са изправени пред напрежение със Запада, като в същото време Си и Путин обявиха, че двете страни имат „безгранично“ партньорство седмици преди руската инвазия в Украйна. Неотдавнашните неуспехи на Русия в Украйна обаче могат да създадат сериозна дилема за Китай, само седмици преди Си да се очаква да си осигури нарушаващ нормите трети мандат на власт на ключова среща на Комунистическата партия.
„Пекин не може спокойно да гледа как Русия е победена в Украйна, защото това ще доведе (най-малко) до силно отслабена Русия, която е по-малко полезен съюзник и по-малко способна да отвлече вниманието на Вашингтон, и (най-малко) може да създаде политическа нестабилност в Москва“, написа в Twitter Хал Брандс, професор по глобални въпроси в университета Джон Хопкинс.
В крайна сметка, добавя Брандс, политическата нестабилност в Москва може да създаде нестабилност в рамките на „стратегическото партньорство“, в което Си е инвестирал толкова много. Той пише още:
„Можете да се обзаложите, че докато позицията на Русия се влошава, Путин ще търси увеличена подкрепа от Китай. Ако Пекин не намери начин да предостави такава подкрепа, можем да видим по-големи напрежения в китайско-руското партньорство по-рано, отколкото много анализатори си представяха.“
Отворен е въпросът до каква степен Китай е готов да подкрепи Русия за сметка на собствените си стратегически интереси и цели. Досега Пекин не е предоставил пряка военна или финансова помощ на Москва, която да предизвика санкции от страна на Вашингтон.
Някои експерти виждат разрастващите се отношения между Китай и Русия като предимно прагматични, базирани на изчисления на разходите и ползите, които лесно могат да се променят.
„Отношенията между Китай и Русия не се основават на „споделени ценности“ или чувство на уважение/привързаност… Те се основават най-вече на интереси. А интересите могат да се променят бързо с промяната на динамиката“, пише Харт, експертът от CSIS. Той добавя:
„Това не означава, че отношенията Китай-Русия са слаби. А само, че те не са непременно трайни.“
