Руските власти провеждат местни избори този уикенд в окупирани части на Украйна в опит да затегнат хватката си върху териториите, които Москва незаконно анексира преди година и все още не контролира напълно, съобщава „Асошиейтед прес“.
Гласуването за избрани от Русия законодателни органи в Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка области вече започна и приключва в неделя. Вотът беше заклеймен от Киев и Запада.
„Това представлява грубо нарушение на международното право, което Русия продължава да пренебрегва“, заяви тази седмица Съветът на Европа, най-важният орган за правата на човека на континента.
Киев повтори това мнение, като в свое изявление парламентът потвърди, че гласуването в райони, където Русия „води активни военни действия“, представлява заплаха за живота на украинци. Украинските власти призоваха други страни да не признават резултатите от вота, който външното министерство нарече „фалшиви избори“.
За Русия, която започна пълномащабна инвазия в Украйна преди 18 месеца, е важно да продължи с гласуването, за да запази илюзията за нормалност, въпреки факта, че Кремъл няма пълен контрол над анексираните региони, коментира политическият анализатор Абас Галямов. Галямов, който е работил като автор на реч на руския президент Владимир Путин, когато Путин беше министър-председател, беше категоричен:
„Руските власти упорито се опитват да се преструват, че всичко върви по план, всичко е наред. И ако всичко върви по план, тогава политическият процес трябва да върви по план.“
Гласоподавателите трябва да избират регионални законодателни органи, които от своя страна ще назначават областни управители. В провинциите Донецк и Луганск хиляди кандидати също се състезават за места в десетки местни съвети.
Гласуването е насрочено за същия уикенд като другите местни избори в Русия. В окупираните региони предсрочното гласуване започна миналата седмица, когато служители на изборите ходеха от врата на врата или създадоха импровизирани избирателни секции на обществени места, за да привлекат минувачи.
Основният претендент на изборите е „Единна Русия“, лоялната на Путин партия, която доминира в руската политика, въпреки че други партии, като Комунистическата партия и националистическата Либерално-демократическа партия, също са в бюлетините.
За някои жители на регионите Донецк и Луганск, големи части от които се държат от подкрепяните от Русия сепаратисти от 2014 г., няма нищо необичайно в гласуването.
„През последните девет години ние се стремим да се сближим с Русия и руските политици са ни добре познати“, призна пред „Асошиейтед прес“ 47-годишният Сергей, жител на окупирания град Луганск Сергей. Поради съображения за сигурност неговото фамилно име не се споменава. Той допълва:
„Ние говорим руски и отдавна се чувстваме част от Русия и тези избори само потвърждават това.“
Някои избиратели в Донецк споделят чувствата на Сергей, изразявайки любов към Русия и казвайки, че искат да бъдат част от нея.
Картината изглежда по-мрачна в Херсон и Запорожие. Местни жители и украински активисти казват, че служителите в избирателните секции правят посещения по домовете, придружени от въоръжени войници, и повечето избиратели знаят малко за кандидатите, до половината от които според съобщенията са пристигнали от Русия – включително отдалечени региони в Сибир и Далечния изток. Константин, който в момента живее в контролираната от Русия част на Херсонска област на източния бряг на Днепър река, споделя:
„В повечето случаи ние не познаваме тези руски кандидати и дори не се опитваме да разберем.“
Използвайки само малкото си име от съображения за безопасност, в телефонно интервю Константин твърди, че билбордове, рекламиращи руски политически партии, са изникнали покрай магистралите, а предизборните работници са били транспортирани с автобуси преди вота.
„Но местните хора разбират, че тези избори не влияят на нищо и се провеждат с цел руска пропаганда“, добави Костантин, сравнявайки тазгодишното гласуване с референдумите, организирани от Москва миналата година в четирите частично окупирани региона. Тези референдуми бяха предназначени да поставят демокрация върху анексията. Украйна и Западът ги заклеймиха като измама и определиха анексирането за незаконно.
Седмици след референдумите руските войски се изтеглиха от град Херсон, столицата на едноименния регион, и районите около него, отстъпвайки ги обратно на Украйна. В резултат на това Москва запази контрола над около 70% от региона. Три други региона също са само частично окупирани и силите на Киев успяха да си върнат повече земя – макар и бавно и на малки парчета – по време на лятната си контраофанзива.
В окупираната част на Запорожка област, където са съсредоточени усилията за контранастъпление, властите, поставени от Москва, обявиха петък почивен ден за гласуването.
Назначеният от Русия губернатор на анексирания регион Евгений Балицки отбеляза в скорошно изявление, че 13 фронтови градове и села в региона са подложени на редовен обстрел, но изрази надежда, че въпреки трудностите партията „Единна Русия“ „ще получи резултатът, който заслужава“.
Иван Федоров, украински кмет на Мелитопол, контролиран от Русия град в Запорожка област, сподели пред „Асошиейтед прес“, че местните жители на практика са принуждавани да гласуват.
„Когато пред теб стои въоръжен човек, е трудно да кажеш „не“, признава той.
В началото на войната Федоров е отвлечен от руските войски и държан в плен. След освобождаването си той се премества на контролирана от Украйна територия.
Има четири различни партии в бюлетината, каза кметът, но билбордовете рекламират само една – Единна Русия. Мъжът е на мнение:
„Изглежда, че руските власти вече знаят резултата от изборите.“
Населението на града от 60 000 души – спад от 149 000 преди войната – е било подложено на засилени мерки за сигурност в дните преди изборите, според Федоров. „Властите спират хората по улиците, за да проверят документите им за самоличност и задържат всеки, който изглежда подозрителен“, разказа Федоров и допълни:
„Хората са наплашени и уплашени, защото всички разбират, че избори в окупиран град са като гласуване в затвора.“
Руските власти имат за цел до 80% от населението да вземе участие в предсрочното гласуване, според Източната група за правата на човека, украинска правозащитна група, която наблюдава вота в окупираните територии.
Служителите в избирателните секции ходят от врата на врата – до пазари, хранителни магазини и други обществени места – за да накарат хората да гласуват. Допускат се да гласуват както онези, които са получили руско гражданство, така и тези, които все още притежават украински паспорти. Тези, които откажат да гласуват, се задържат за три или четири часа, издаде координаторът на групата Павло Лисянски. Властите ги карат да напишат обяснителна бележка, която по-късно става основание за наказателно дело срещу лицето.
Групата на Лисянски е преброила най-малко 104 случая на украинци, задържани в окупирани региони за отказ да участват в гласуването.
В крайна сметка Галямов, руският анализатор, смята, че руските власти няма да получат „нищо добро по отношение на повишаване на легитимността си“ в окупираните региони.
