Когато руската бомбардировка удари украинската електроцентрала, работник на име Тарас обслужваше контролния панел – важна задача, която изискваше от него да остане, докато сирената за въздушно нападение биеше, а колегите му бягаха на безопасно място, пише „Асошиейтед прес“.
След оглушителните взривове последва облак дим, а след това тъмнина. Избухват пожари, а шрапнели пронизват покрива на огромния комплекс, причинявайки дъжд от отломки върху работниците. Следвайки протоколите, Тарас изключва въглищната електроцентрала, а сърцето му се разтуптява. При нападението на 22 март Русия изстреля над 60 взривяващи се дрона и 90 ракети в цяла Украйна – най-тежкото нападение срещу енергийната инфраструктура на страната от началото на пълномащабната инвазия в началото на 2022 г.
Фюзелажът отразяваше подновения фокус на Русия върху нанасянето на удари по украински енергийни съоръжения. Обемът и точността на последните атаки разтревожиха защитниците на страната, които твърдят, че силите на Кремъл вече разполагат с по-добра разузнавателна информация и нови тактики в кампанията си за унищожаване на електрическата мрежа на Украйна и спиране на икономиката ѝ. Москва очевидно се е научила и как да се възползва от пропуските в украинската противовъздушна отбрана.
Предвид неизбежността от нови нападения, официалните лица търсят начини за по-добра защита на енергийните активи на страната. Атаката от 22 март – която според анализатори остави 1,9 милиона души без ток – беше сред най-интензивните в пролетната въздушна кампания на Русия, насочена срещу гражданската инфраструктура. ДТЕК, най-голямата частна енергийна компания в Украйна, загуби 80% от капацитета си за производство на електроенергия при атаките на 22 и 29 март, съобщи компанията. Централите са били разрушени в цялата страна. Русия се е насочила и към преносните мрежи.
Бомбардировките затъмниха големи части от Украйна – ниво на тъмнина, невиждано от първите дни на пълномащабната инвазия. Ударите поставиха на изпитание и способността на Украйна да извършва бързи ремонти.
„Асошиейтед прес“ получи достъп до две електроцентрали на ДТЕК, повредени при атаката на 22 март, при условие че имената и местоположението на съоръженията, както и пълните имена на работниците не се споменават от съображения за сигурност, уточнява изданието. На медията не е било разрешено да предостави технически подробности за щетите, включително броя на ракетите, които са поразили всяка централа, или дали централата все още може да функционира.
След предишни нападения работниците в електроцентралите са успели да възстановят работата си сравнително бързо. Но това става по-трудно след 22 март поради продължаващите стачки, които възпрепятстват възстановяването.
Харковската област, която граничи с Русия и беше най-силно засегната, все още изпитва затруднения с прекъсването на електрозахранването седмици по-късно. В четвъртък безпилотни самолети удариха Змийската електроцентрала в региона, което накара 350 000 души да останат на тъмно. Серхий, управител на една от атакуваните електроцентрали, коментира пред информационната агенция:
„Опитват се да ни върнат в 17-и век.“
Максим Тимченко, главен изпълнителен директор на ДТЕК, инспектира територията на една от двете електроцентрали. Поглеждайки към титаничния комплекс, очите му се спряха на зейнала дупка в опожарената фасада на сградата. Вътре работници събираха отломки с колички, а лицата им бяха почернели от носещия се прах. Кранове отстраняваха гигантски парчета изкривен метал и блокове от паднал бетон. В тъмните недра на вътрешността на централата, където сложна мрежа от големи тръби се свързва с промишлени котли, стоманеният покрив беше толкова надупчен от шрапнели, че приличаше на звездно нощно небе. Тимченко отбелязва:
„Никога през живота си не съм виждал такова ниво на разрушения в електроцентрала и за съжаление това се случи на нас.“
Той смята, че компанията може да възстанови половината от повредените блокове за два до три месеца. Това е сизифовска задача: Работниците трябва да отстраняват повредите отново и отново. Този конкретен завод е станал обект на нападение в края на миналата година и един блок е бил разрушен. Тимченко заяви, че ДТЕК планира да го ремонтира до края на тази година.
„Но сега същото ниво на разрушение се случи с няколко енергоблока“, обясни той, връщайки централата и стратегическите планове на компанията в изходна позиция.
По време на мъчителното чакане за нови удари украинските власти обсъждат как да защитят по-добре електрогенераторите. Едно от решенията може да бъде децентрализирането им чрез създаване на мрежа от малки съоръжения, които са по-трудни за поразяване от големите централи.
Моментът на нападенията предизвика недоумение у много наблюдатели. Русия обикновено запазва мащабните атаки срещу енергийната инфраструктура за пиковите зимни месеци, когато търсенето на топлинна енергия е най-голямо. „Пролетната кампания предполага, че Русия е закъсняла с разгръщането на нови тактики“, твърди Олександър Харченко, директор на базирания в Киев Център за изследване на енергийната индустрия. Той е категоричен:
„Абсолютно съм сигурен, че са искали да направят това един месец по-рано.“
Както се очакваше, Русия се насочи към енергийната инфраструктура през последните три месеца на миналата година, когато температурите паднаха под нулата. Мрежата за високо напрежение обаче беше подготвена да издържи на атаките, а повредените обекти бяха бързо ремонтирани. През декември Русия призна, че старата тактика не работи. С настъпването на зимните месеци страната започва да крои и нов план.
„Те свършиха чудесна разузнавателна работа“, смята Харченко, като посочва точния характер на атаките и нанесените щети. Изглежда, че руските военни „знаят всичко за текущото състояние на много обекти от енергийната инфраструктура“, включително за тяхната защита.
След като целите са били избрани, Русия ги е обсипала с ракети в безпрецедентен мащаб. Ако преди са изстрелвали по три безпилотни самолета и две ракети на цел, сега изпращат по шест ракети и до 15 безпилотни самолета, казва той.
Системите за противовъздушна отбрана не са могли да спрат всичко. Експертът потвърди:
„Бяха твърде много.“
Преди атаките от 22 март работниците са работили с предположението, че противовъздушната отбрана ще сваля 70% от въздушните атаки.
„Ударите, които успяваха да преминат, често попадаха в периферията на завода“, казва Серхий, мениджър на завода, и допълва:
„Но сега кръгът е все по-малък и по-малък, достигайки до нашите енергийни блокове и контролни зали.“
Резултатът е ужасен. По данни на Харченко Украйна е загубила до 15 % от производството си на електроенергия. Това означава, че засега тя не може да покрие търсенето, което се очаква през пиковите летни месеци юли и август. След нападението срещу неговата електроцентрала Тарас е травмиран повече от мащаба на разрушенията, отколкото от експлозиите, които са ги причинили. Мъжът споделя:
„Отначало не се уплаших, но се уплашихме, когато видяхме последствията.“
През нощта на 22 март, когато в целия комплекс пламват пожари, в контролната зала е доведен ранен работник.
„С едната ръка провеждахме изключването, а с другата превързвахме пострадалия му крак“, спомня си той.
Работниците напуснали завода, като използвали фенерчета, за да се придвижват в непрогледната тъмнина. Тарас разказва още:
„Ако небето беше защитено, щях да се чувствам по-спокоен. Енергийната инфраструктура е нещо, от което зависи всичко. Ако няма ток, нищо не работи: Заводите не работят. Хората остават без интернет. Дори няма да разберете кога ракетите летят към вас.“
