Бавно, но сигурно руските военни сили проправят пътя си с безмилостно настъпление към превъзхождащата ги по въоръжение и численост отбрана на Украйна, пише „Associated Press“. Това накара Запада да отправи призиви за нови оръжия и стратегии за укрепване на защитата на Киев. Тези призиви на свой ред доведоха до нови заплахи от страна на руския президент Владимир Путин, който се закани, че ще отвърне на неприятелските държави пряко или косвено.
Анализатори предупреждават, че мерките за противодействие на офанзивата и евентуалния отговор на Кремъл могат да доведат до опасна ескалация на войната, която продължава вече трета година и която все повече увеличава вероятността за пряка конфронтация между Русия и НАТО.
Проучвателна офанзива на Русия
Русия се възползва от превъзходството си в областта на огневата мощ на фона на забавянето на американската помощ за Украйна, за да увеличи атаките си в няколко района, разположени по протежение на 1000-километровия фронт. Членове на руските военни сили внимателно проучват украинската отбрана за слаби места, като потенциално подготвят почвата за по-интензивен натиск.
Започналата през май нова руска офанзива край втория по големина украински град Харков, която разтревожи сериозно западните съюзници на Киев, очевидно е загубила инерция, след като украинската армия укрепи силите си в района, като командирова там свои войски от други сектори. Междувременно обаче, Русия напредва постепенно, но стабилно в Донецкия регион, включително около стратегическия град Часов Яр, който е врата към частите на Донецк, все още контролирани от Украйна. Анализатори твърдят, че превземането на града ще застраши ключовите военни центрове Славянск и Краматорск. Коментирайки стратегията на военните си сили, Путин заяви, че Москва не се стреми към бързи успехи, затова ще се придържа към настоящата стратегия на бавно напредване.
Джак Уотлинг от Кралския институт на обединените служби обясни, че разпръскването на украинските сили на широк фронт дава възможност на Русия да преодолее по-лесно ограниченията на своята армия, която понастоящем не разполага с достатъчна численост и подготовка за мащабна офанзива. Според експерта атаките на Русия принуждават Украйна да разпръсне артилерията си, изразходвайки повече боеприпаси, за да прекъсне последователните руски атаки удари. Той допълни още, че целта на Русия не е да постигне грандиозен пробив, а по-скоро да убеди Украйна, че е в състояние да продължи неумолимото си настъпление, километър след километър, по протежение на фронта.
Майкъл Кофман, старши научен сътрудник във фондация „Карнеги“, заяви, че очевидната цел на Русия е да поддържа натиска постоянен и да се опита да намали концентрацията на силите на Украйна. Той изтъкна, че въпреки че Украйна е успяла да стабилизира фронтовата линия, тя е трябвало да прибегне до свои резервни ресурси, предназначени за разполагане на други места.
„Поради тази причина ще е нужно много повече време, за да се възстанови бойната мощ на Украйна,“, коментира Кофман.
Москва също така засили въздушните удари по енергийните съоръжения и друга жизненоважна инфраструктура на Украйна чрез ракети и безпилотни самолети. Украинският президент Володимир Зеленски разкри, че страната е загубила около 80% от топлинната си енергия и една трета от водноелектрическата си енергия в резултат на атаките.
„Това ще се превръща във все по-голям проблем, когато говорим за бъдещата икономическа жизнеспособност на Украйна,“, предупреди Майкъл Кофман.
Джак Уотлинг изрази позиция, че недостигът на достатъчно средства за противовъздушна отбрана поставя Украйна пред труден избор – да съсредоточи наличните си средства към защита на критичната инфраструктура или да ги насочи към защита на войските на фронта.
„Устойчивостта на руската кампания за нанасяне на удари на далечни разстояния означава, че фронтът не само се разтяга странично, но и се разширява в дълбочина,“, каза още той.
Георги Янчев пред Искра.бг: Ветропарковете в Черно море ще унищожат риболова и туризма
