Първата ударна вълна разтърси подредените почти до тавана пътеки с продукти за дома. Следващата руска бомба се заби като комета секунди по-късно и отприщи пламъци, които превърнаха мегамагазина в изпепелена черупка, пише „Асошиейтед прес“. Третата бомба не успя да се взриви, когато падна зад търговския комплекс „Епицентър“ в Харков. Разследващите се надяват, че това ще им помогне да проследят веригата за доставка на последното поколение модернизирани руски „плаващи бомби“, които опустошават Източна Украйна. Бомбите от съветската епоха са адаптирани евтино с вносна електроника, която позволява на руски военни самолети да ги изстрелват по Украйна.
Сред другите разрушени от оръжията градове са Авдийвка, Часив Яр и Вовчанск, а Русия разполага с почти неограничени доставки на бомбите, които се изпращат от летища от другата страна на границата, които Украйна не е в състояние да порази.
Управителят на магазина Олександър Луценко заяви, че нападението от 25 май подсказва целта на Русия по отношение на Харков:
„Тяхната цел е да го превърнат в град-призрак, да направят така, че никой да не остане, да няма какво да се защитава, да няма смисъл да се защитава градът. Искат да сплашат хората, но няма да успеят.“
Според анализ на „Асошиейтед прес“ на кадри от дронове, сателитни снимки, украински документи и руски снимки, Русия е ускорила унищожаването на фронтовите градове в Украйна през 2024 г. до невиждани досега мащаби във войната, използвайки плаващи бомби и разширяваща се мрежа от аерогари.
Резултатите могат да се видят в интензивността на последните руски атаки. На Русия ѝ беше необходима една година, за да унищожи Бахмут, където бомбите бяха използвани за първи път. Последваха разрушения в Авдийвка, които отнеха месеци. След това само седмици са били необходими, за да се направи същото във Вовчанск и Часив Яр, според снимки, анализирани от „Асошиейтед прес“, които показват тлеещите руини на двата града.
Според анализа на медията на сателитни снимки и снимки от руски авиационен канал в Телеграм, сега Русия довършва още една аерогара на по-малко от 100 км от Украйна и рутинно изстрелва бомбите от множество бази точно в руските граници.
При бомбардировката на Епицентъра в Харков загиват 19 души, включително две деца. Според Спартак Борисенко от Харковската областна прокуратура, през тази година бомбите са поразили града повече от 50 пъти.
Той показа на „Асошиейтед прес“ документи от разследването, в които се посочват най-малко осем руски военновъздушни бази, използвани за нападенията, всички в радиус от 100 км от Украйна. По думите му поне един от боеприпасите е имал чуждестранна електроника и е бил произведен през май. Тази дата предполага, че Русия използва бомбите бързо и че успешно е заобиколила санкциите за изделия с двойна употреба.
Снимки в руските канали Telegram, свързани с военните, показват, че плаващи бомби се изстрелват по три и четири наведнъж. При едно от изстрелванията на четири бомби АП проследява местоположението на самолета в близост до руския град Белгород, близо до изграждащата се в момента военновъздушна база. И четирите бомби на снимката са насочени на запад – с Вовчанск и Харков в пряката им огнева линия.
В края на май украинският президент Володимир Зеленски заяви, че Русия пуска повече от 3000 бомби всеки месец, като само през май са използвани 3200.
Олех Катков, чийто военно ориентиран сайт Defense Express пръв проследи мястото на изстрелване, заяви, че поразяването на въздушни бази е от ключово значение за забавяне на темпото на бомбардировките, тъй като принуждава руските самолети да изстрелват на по-далечно разстояние. Катков подчертава:
„Това не означава, че те ще спрат напълно бомбардировките си, но ще им бъде по-трудно. Те ще могат да извършват по-малко полети на ден.“
В продължение на месеци украинските официални лица се оплакваха горчиво от ограниченията за използване на оръжия, доставяни от Запада, срещу цели в Русия, включително летища, на които се намират руските бомбардировачи. Съединените щати и Германия наскоро разрешиха използването на някои цели в Русия, но много други остават забранени.
Най-новото летище, намиращо се край Белгород, има писта с дължина 2 000 м, установи анализът на „Асошиейтед прес“. Строителството е започнало в края на лятото на 2023 г., по време на неуспешната украинска контраофанзива.
Служител на украинското разузнаване, предоставил информация на медията при условие за анонимност, заяви, че правителството му следи отблизо строежа, който все още не изглежда завършен на снимка, направена в средата на юни. Служителят също така отбеляза, че Беларус предоставя убежище на руски бомбардировачи. Карта, създадена от сайта за анализ на украинските бойни полета DeepState, показва 10 летища в Беларус, включително пет точно отвъд границата с Украйна. Като цяло картата на DeepState показва 51 бази, използвани от Русия в радиус от 600 км (370 мили) от контролираната от Украйна територия, включително три в окупираната Източна Украйна, шест в незаконно анексирания полуостров Крим и 32 в Русия.
„Най-голямото стратегическо предимство, което Русия има пред Украйна, е предимството ѝ в небето“, заяви Зеленски миналата седмица. Украинският президент изтъкна:
„Това е ракетният и бомбен терор, който помага на руските войски да напредват по земята.“
Русия изстрелва до 100 управляеми бомби дневно, уточни Зеленски. Освен ракетите и безпилотните самолети, които Русия вече рутинно използва за нападения, бомбите предизвикват „безумно разрушителен натиск“.
Базовият материал за плаващите бомби идва от стотици хиляди неуправляеми бомби от съветската епоха, които след това се дооборудват с прибиращи се перки и системи за насочване, за да носят от 500 до 3 000 кг експлозиви. Според Центъра за анализ на европейската политика модернизацията струва около 20 000 долара на бомба, а бомбите могат да бъдат изстрелвани на разстояние до 65 км от целта – извън обсега на обикновените системи за противовъздушна отбрана на Украйна.
Бомбите са сходни по концепция с американските ракети Joint Direct Attack Munition (JDAM), чиито GPS системи бяха успешно заглушени от руските сили в Украйна. Ето какво коментира Нико Ланге, анализатор от Центъра за анализ на европейската политика:
„Тъй като Русия няма сили да окупира източните градове като Харков, бомбардировките са предпочитаният вариант.“
Ланге допълва:
„От тяхна гледна точка стратегията изглежда е да тероризират градовете достатъчно, за да може хората да ги напуснат.“
Обратно в магазина за домашни потреби „Епицентър“ записите от видеонаблюдението, направени непосредствено преди експлозията, показват как продавачката Нина Корсунова върви по пода към пътеката, която е обслужвала този ден. След това последва ослепителна светкавица и камерата прекъсна.
Корсунова се свива в ембрионално положение, когато върху нея се срутва витрина. Тя отвори очи точно навреме, за да види как втората бомба се промушва вътре. С разкъсани тъпанчета, тя не чуваше нищо и не виждаше нито един признак на живот.
„Мислех, че съм сама и че са ме изоставили там. Това ми даде сили да се измъкна“, казва жената и споделя, че пълзяла през купчини счупени лампи, а кабели се оплитли около краката ѝ, докато се изкачвала през отломки от пътеката за електроуреди.
Две седмици по-късно скелетът на сградата миришеше на дезориентираща комбинация от обгорял метал и перилен препарат, който се разливаше от разтопените кани в магазина за почистващи препарати.
Нито Корсунова, нито управителят на магазина имат намерение да напуснат родния си град.
„Това не ме сломи“, категорична е жената и признава:
„Ще остана в Харков. Това е моят дом.“
Забави ги……….