Руската война влошава положението с торовете, рискувайки доставките на храна

Моника Кариуки е на път да се откаже от земеделието. Това, което я отблъсква от нейните 10 акра земя извън Найроби, не е лошо време, вредители или мана – традиционните земеделски проклятия – а тор: струва твърде много, пише „Асошиейтед прес“.

Въпреки хилядите мили, които я разделят от бойните полета на Украйна, Кариуки и нейната ферма за зеле, царевица и спанак са косвени жертви на инвазията на руския президент Владимир Путин. Войната повиши цената на природния газ, ключова съставка в тора, и доведе до тежки санкции срещу Русия, основен износител на торове.

Кариуки досега е харчила 20 000 кенийски шилинга или около 175 долара, за да натори цялата си ферма. Сега тя ще трябва да похарчи пет пъти повече. Жената споделя:

„Това да продължавам да обработвам земята, няма да донесе нищо друго освен загуби. Не мога да продължа със земеделския бизнес. Напускам земеделието, за да опитам нещо друго.“

По-високите цени на торовете правят доставките на храна в света по-скъпи и по-малко изобилни, тъй като фермерите пестят от хранителни вещества за своите култури и получават по-ниски добиви. Докато вълните ще бъдат усетени от купувачите на хранителни стоки в богатите страни, натискането на хранителните доставки ще се отрази най-силно на семействата в по-бедните страни. И това едва ли би могло да се случи в по-лошо време: Организацията на ООН по храните и земеделието заяви миналата седмица, че нейният световен индекс на цените на храните през март е достигнал най-високото ниво от началото му през 1990 г.

Ограничаването в използването на тор заплашва допълнително да ограничи световните доставки на храна, които вече са ограничени от прекъсването на важни доставки на зърно от Украйна и Русия. Загубата на тези доскоро достъпни доставки на пшеница, ечемик и други зърнени култури повишава перспективата за недостиг на храна и политическа нестабилност в Близкия изток, Африка и някои азиатски страни, където милиони разчитат на субсидиран хляб и евтини юфка. Уче Аняну, земеделски експерт от Нигерийския университет, заяви:

„Цените на храните ще скочат до небето, защото фермерите ще трябва да печелят, така че какво се случва с потребителите?“

Помощната група Action Aid предупреждава, че семействата в Африканския рог вече са докарани „до ръба на оцеляването“. Според ООН Русия е износител номер 1 в света на азотни торове и номер 2 на фосфорни и калиеви торове. Нейният съюзник Беларус, който също се бори със западните санкции, е друг основен производител на торове. Много развиващи се страни – включително Монголия, Хондурас, Камерун, Гана, Сенегал, Мексико и Гватемала – разчитат на Русия за поне 1/5 от своя внос на тези стоки.

Конфликтът също така повиши и без това прекомерно високата цена на природния газ, използван за производството на азотни торове. Резултатът: европейските цени на енергията са толкова високи, че някои компании за торове „затвориха бизнеса си и спряха да работят с заводите си“, казва Дейвид Лаборд, изследовател в Международния институт за изследване на хранителната политика.

За 55-годишния фермер на царевица и зеле Джаксън Кьот от Елдорет в Западна Кения, конфликтът в Украйна се усеща далечен и озадачаващ, докато той не е изправен пред дилемата да реши дали да продължи със сезона на засаждане. Фактът е, че цените на торовете са двойни спрямо миналата година. Кьот обясни, че е решил да продължи да засажда, но само на половината площ от последните години. Мъжът обаче се съмнява, че може да излезе на печалба с толкова скъпа тора.

Гръцкият фермер Димитрис Филис, който отглежда маслини, портокали и лимони, сподели, че „трябва да търсите, за да намерите“ амонячен нитрат и че разходите за наторяване на маслинова горичка от 10 хектара (25 акра) са се удвоили до 560 евро (310 долара). Докато продаваше стоките си на фермерски пазар в Атина, той сподели, че повечето фермери планират да пропуснат торенето на своите маслинови и портокалови горички тази година. Филис изрази категоричност:

„Много хора изобщо няма да използват торове, а това в резултат намалява качеството на продукцията и самата продукция и бавно, бавно в един момент няма да могат да обработват земята си, защото няма да има доходи.“

В Китай цената на поташа – богата на калий сол, използвана като тор – е нараснала с 86% спрямо година по-рано. Цените на азотните торове се покачиха с 39%, а на фосфорните с 10%.

В източния китайски град Тайан, управителят на кооперация от 35 семейства, която отглежда пшеница и царевица, каза, че цените на торовете са скочили с 40% от началото на годината. Мениджърът, който даде само фамилното си име Джао, заяви:

„Трудно можем да спечелим пари.“

Terry Farms, която отглежда продукция на 2100 акра предимно във Вентура, Калифорния, е видяла, че цените на някои формули на тор се удвояват; други са нараснали с 20%. Преместването на торовете е рисковано, смята вицепрезидентът Уилям Тери, а причината според него е, че по-евтините версии може да не дадат „на реколтата това, от което се нуждае като източник на храна“.

С наближаването на вегетационния сезон в Мейн, картофените фермери се борят със 70% до 100% увеличение на цените на тора спрямо миналата година, в зависимост от сместа. Ето как коментира този въпрос Доналд Фланъри, изпълнителен директор на борда за картофи в Мейн:

„Мисля, че това ще бъде доста скъпа реколта, без значение какво поставяте в земята, от тор до гориво, труд, електричество и всичко останало.“

В Прудентополис, град в бразилския щат Парана, фермерът Едимилсон Рикли показа склад, който обикновено е пълен с торби, но има достатъчно, за да издържи още няколко седмици. Той се притеснява, че след като войната в Украйна не показва признаци на отслабване, ще трябва да остане без тор, когато засажда пшеница, ечемик и овес следващия месец. Мъжът е загрижен:

„Въпросът е: откъде Бразилия ще купи повече тор? Трябва да намерим други пазари.“

Други страни се надяват да помогнат за запълване на празнините. Нигерия, например, отвори най-голямата фабрика за торове в Африка миналия месец, а заводът на стойност 2,5 милиарда долара вече е изпратил торове за Съединените щати, Бразилия, Индия и Мексико. Междувременно Индия търси повече внос на торове от Израел, Оман, Канада и Саудитска Арабия, за да компенсира загубените пратки от Русия и Беларус. Кишор Рунгта от Асоциацията за торове с нестопанска цел на Индия, разясни последствията:

„Ако недостигът на доставки се влоши, ние ще произвеждаме по-малко. Ето защо трябва да търсим варианти за получаване на повече торове в страната.“

Земеделските фирми предоставят подкрепа на фермерите, особено в Африка, където бедността често ограничава достъпа до жизненоважни селскостопански ресурси. В Кения Apollo Agriculture помага на фермерите да получат тор и достъп до финансиране. Бенджамин Ниенга, съосновател на фирмата, изтъкна:

„Някои фермери пропускат сезона на засаждане, а други се впускат в други начинания, като например закупуване на кози, за да се справят. Така че тези услуги за поддръжка са дълъг път за тях.“

Правителствата също помагат. Министерството на земеделието на САЩ обяви миналия месец, че отпуска 250 милиона долара безвъзмездни средства в подкрепа на производството на торове в САЩ. Швейцарското правителство пък освободи част от своите запаси от азотни торове.

Все пак няма лесен отговор какво ще се случи след двойния удар от по-високите цени на торовете и ограничените доставки. Следващите 12 до 18 месеца, коментира изследователят на храните LaBorde, ще бъдат трудни.

Пазарът вече беше „супер, супер стеснен“ преди войната, изтъква Кати Матерс от търговската група на Fertilizer Institute. И допълва:

„За съжаление, в много случаи производителите се радват изобщо да получат тор.“