След първоначалния удар от миналогодишните западни санкции срещу Москва руските банки се възстановиха, като понастоящем те се борят за възможно най-голям дял на вътрешния пазар, особено с оглед на нарастващия бюджет за отбрана и големите корпоративни клиенти в страната, предаде „Reuters“.
Мащабната реакция на САЩ и ЕС срещу Русия, която предприе инвазия в Украйна, особено срещу големите банки, чийто достъп до глобалната система за разплащания беше блокиран, засегна негативно голяма част от дейността им в чужбина и допринесе за спад на печалбите с около 90%. Това наложи бързо преосмисляне на ситуацията от страна на банките, централната банка и правителството и бързо изготвяне на стратегия за стабилизиране на сектора, който е от решаващо значение за руската икономика, предвид факта, че местната икономика се е свила с около 2,1% през изминалата година. Все пак, това е значително по-малко от първоначалните опасения на Москва за двуцифрен спад.
Междувременно стана ясно, че излишъкът по текущата сметка на Русия е достигнал рекордно високи стойности през 2022 г., тъй като силният износ на петрол и природен газ е поддържал стабилен притока на чуждестранна валута, въпреки усилията на Запада да лиши Москва от финансови средства. За банките обаче санкциите означават промяна на начина, по който привличат депозитите и разпределят заемите, които отпускат.
„Основният инструмент сега са големите корпоративни клиенти и ресурсите от държавния бюджет. За тях има конкуренция,“, сподели висш мениджър в една от водещите банки в страната, пожелал анонимност.
Когато Руската централна банка повиши лихвените проценти до 20%, след като Москва започна своята така наречена „специална военна операция“ на 24 февруари миналата година, това доведе до почти пълно спиране на кредитирането. Въпреки това, оттогава насам централната банка постепенно понижи основния си лихвен процент до 7,5%, което спомогна за това банковият сектор на Русия да се възстанови от обща загуба от 1,5 трилиона рубли (20 млрд. долара) през първото полугодие, достигайки печалба от 203 млрд. рубли за 2022 г.
Някои анализатори прогнозират рязко увеличение на печалбите на руския банков сектор, тъй като той се възползва максимално от преференциалните схеми за държавно кредитиране, търговете за ликвидност и „жадния“ за финансиране отбранителен сектор.
Влияние на отбранителния сектор
На руските финансови институции беше наредено да ограничат оповестяването на информация през 2022 г., което затрудни дейността на анализаторите и инвеститорите и усилията им да оценят резултатите им. През тази година обаче те ще могат да възобновят отчитането на резултатите по международните счетоводни стандарти през тази година, като банката „Сбербанк“ ще направи това на 9 март.
Един ярък пример за това как военната мобилизация на Москва променя облика на руските банки и предлага начини за възстановяване на техния просперитет е банката „Промсвязбанк“, която беше национализирана през 2017 г. и от 2018 г., а към днешна дата обслужва отбранителния сектор. Миналия месец председателят на банката Пьотр Фрадков съобщи на президента Владимир Путин, че понастоящем тя се нарежда сред петте най-влиятелни руски банки по активи. Това е рязък скок в положителна посока в сравнение с деветото място, което тя е заемала през 2019 г., когато за последен път са оповестени финансовите ѝ резултати. Фрадков посочи още, че ръстът на кредитния портфейл на банката се е утроил през последните години и сега тя разполага с активи на стойност почти 5 трилиона рубли.
Русия умишлено разкрива малко информация за финансите на отбранителния си сектор, но неотдавна стана ясно, че тя е насочила близо 1/3 от тазгодишните си бюджетни средства за финансиране на “военната си операция” в Украйна. По думи на Фрадков банката “Промсвязбанк” е отпускала кредити по проекти на министерството на отбраната, на министерството на промишлеността и на космическата агенция “Роскосмос”. Руската инвестиционна банка ВТБ обаче е пример за не толкова успешна финансова институция. Банката изтъква западните санкции като основна причина за големите си загуби през 2022 г., точния размер на които не желае да разкрива.
Ограничаването на достъпа на руските финансови институции до глобалната система за разплащания SWIFT, както и замразяването на резервите на централната банка на страната в чужбина на стойност над 300 млрд. долара „изненадаха“ неприятно Москва. От най-голямата руска банка коментират, че страната не е била подготвена за блокирането на ликвидни активи и недостъпността на суаповете в евро и долари.
