Неуспехът на президента Владимир Путин да спре смъртоносната терористична атака от таджикски екстремисти в Москва миналия месец имаше някои смазващи странични ефекти за руските имигранти и етническите малцинства, пише „Politico“.
Докато в международен план Кремъл хвърли вината върху Украйна, САЩ и Великобритания за терористичната атака, в страната той намери по-уязвими изкупителни жертви, като засили репресиите срещу мигрантите, централноазиатците и небелите руснаци. След атаката на Crocus City Hall на 22 март – която доведе до смъртта на 143 души и беше поета от клон на групировката „Ислямска държава“ – руската полиция провежда акции в общежития за мигранти в няколко града, докато по-тъмнокожите хора бяха издирвани по улиците.
В края на март около 40 мигранти бяха задържани на работното им място на 60 километра от Москва. Правоприлагащите органи също проведоха мащабна операция, включваща масови претърсвания и незабавно изправяне под отговорност на хора, обвинени в нарушаване на миграционните закони. В резултат на това 466 души бяха осъдени на експулсиране от Русия.
Централноазиатските власти от Таджикистан, Узбекистан и Киргизстан – традиционни страни на произход за много мигранти в Русия – издадоха изявления, в които съветват своите граждани да не участват в масовите събития в Русия и да си останат у дома. Не само мигрантите обаче усещат ледения дъх на Кремъл във врата си. Ето какво изтъкна пред „По“ Виктория Маладаева, президент на Фондация „Международно население на Русия“:
„Вълната от ксенофобия след атаката е много осезаема за коренното население.“
Под „коренни народи“ Маладаева има предвид множеството неславянски групи, които живеят на територията на съвременна Русия от хиляди години. Тя заяви:
„Хората се страхуват да излязат от къщи, да пътуват с такси, някои може би са отменили ходенето си до физическото си работно място за следващата седмица и си седят вкъщи, други държат телефона си винаги под ръка.“
Като пример за ескалиращата ситуация организацията „Азиатците на Русия“ съобщи, че жена от Якутия, в Далечния изток на Русия по протежение на Арктическия океан, е била тормозена в системата на московското метро от руски националисти, които са отправяли към нея нацистки поздрави, скандирайки:
„Русия е за руснаците. Москва е за московчани. Якутия е най-голямата република в страната.“
Маладаева заяви, че хората са получавали заплахи онлайн, призоваващи ги „да се върнат на (своите) места“. Някои руснаци от азиатски произход, заедно с местните руснаци, сега обмислят да мигрират в Централна Азия, според съобщенията, които Фондацията за коренното население на Русия е получила от своите абонати.
Двете лица на Путин
Путин – както винаги – се дистанцира от тази дискусия, за да поддържа образа на умерен президент, който представлява всичките 195 етнически групи в Русия.
„Русия винаги е била многоетническа и многоконфесионална страна; така е създадено. Разнообразието и силата на нашата обща родина — Русия — бяха и все още са във взаимното обогатяване на култури, традиции и религии“, заяви той през 2015 г. на церемонията по откриването на Московската катедрална джамия.
Малко след нахлуването в Украйна през февруари 2022 г. Путин добави:
„Аз съм руснак. Но когато виждам примери за такъв героизъм на неетнически руснаци в Украйна, искам да кажа: аз съм лакиец, аз съм дагестанец, аз съм чеченец, ингуш, руснак, татарин, евреин, мордвинец, осетинец. Всички от повече от 300 национални и етнически групи в Русия просто не могат да бъдат изброени. Но в действителност преследването на мигранти – мнозинството от които идват в Русия от страни от Централна Азия – е операция отгоре надолу.“
Главният прокурор на Русия Игор Краснов докладва на Путин на 26 март без доказателства, че броят на престъпленията, извършени от мигранти в Русия, е скочил със 75 процента през 2023 г. Това изявление, което рязко противоречи на данните, предоставени от руското вътрешно министерство, е илюстрация на кампания срещу мигранти, започната от правоприлагащите органи след атаката на Crocus. Според годишната статистика на вътрешното министерство броят на чужденците, извършили престъпления, е намалял с 9 процента през 2023 г., докато броят на чуждестранните престъпници от бившите съветски страни от Общността на независимите държави е намалял със 7 процента. Руското правителство не отговори на искане за коментар относно репресиите и криминалната статистика.
Атаки и тормоз
„Не можем да кажем нищо за масовите настроения, защото не се измерват толкова бързо“, коментира пред „Politico“ Александър Верховски, ръководител на изследователския център „Сова“, който наблюдава национализма и ксенофобията в Русия.
„Но властите смятат, че терористичната атака ще разпали ксенофобски настроения и съответно искат да покажат на хората, че ги е грижа за чувствата им, и за тази цел трябва да направят нещо за мигрантите.“
„Това се превърна в самоизпълняващо се пророчество“, добави Верховски, като държавната офанзива срещу мигрантите след терористичната атака сама по себе си предизвика омраза и дискриминация срещу всички неславянски хора в Русия, включително неевропейските коренни народи.
Според съобщения от първа ръка от Русия хората са били нападнати и тормозени.
„В един случай руснак нападна човек, който изглеждаше от Централна Азия в московския квартал Беляево, преди жена на име Екатерина (която поиска името ѝ да бъде променено от съображения за сигурност) да се намеси“, поясни тя пред „Politico“.
Екатерина разказа, че човекът е шофирал и е спрял на светофара, когато руснак ритнал вратата на колата му. След като шофьорът свали прозореца си, руснакът го напръсква с лютив спрей в лицето, след което се стига до бой. Руснакът, който бил облечен в националистическо облекло – яке и ботуши Doc Martens, си тръгва, едва след като Екатерина заплашва, че ще извика полиция.
„Тревожността и страхът преобладават“
Омразата увеличи стреса и безпокойството сред неславянските общности в Русия.
„Тревожността и страхът преобладават. Хората нямат разбиране какво да правят сега и дали това вече е реална заплаха или може би тази вълна ще отмине“, заяви Марина Обмолова, психолог и директор на благотворителна организация за малтретирани небели жени. Фондацията поддържа гореща линия за хора, нуждаещи се от психологическа подкрепа. Тя заяви:
„В първите дни на шок след нападението на Крокус наистина имаше повече жалби от обикновено и те бяха свързани не само с молби за психологическа помощ, но и за консултации с адвокат какви са рисковете и дали хората трябва да напуснат Русия.“
Верховски, изследователят на ксенофобията, е на мнение, че козметични мерки или отделни наказателни дела срещу мигранти, които се преследват на видно място, могат да бъдат осезаеми опции за руските власти.
„Фактът, че подобни мерки дори се обсъждат, е тревожно развитие за най-уязвимите групи от населението на Русия“, добави той.
