Малко след като руските танкове нахлуха в Украйна, войниците разбиха вратата на кабинета на кмета на Мелитопол Иван Федоров, пише „Асошиейтед прес“. Сложиха му торба на главата, качиха го в кола и часове наред го возеха из южния град, заплашвайки го, че ще го убият, продължава разказа изданието. 34-годишният Федоров е един от над 50-те местни лидери, които са държани в руски плен от началото на войната на 24 февруари в опит на руснаците да подчинят градовете, попадащи под контрола на Москва. Подобно на много други, той сподели, че е бил принуден да сътрудничи на нашествениците.
„Тормозът и заплахите не спираха нито за минута. Опитаха се да ме принудят да продължа да ръководя града под руски флаг, но аз отказах“, разказа Федоров пред „Асошиейтед прес“ по телефона миналия месец в Киев и допълни:
„Не ме биеха, но денем и нощем дивите писъци от съседната килия ми казваха какво ме чака.“
Докато руснаците превзеха части от източна и южна Украйна, цивилни администратори и други, включително работници в атомни електроцентрали, разказват, че са били отвличани, заплашвани или бити, за да бъдат принудени да сътрудничат – нещо, което правни експерти и експерти по правата на човека определят, че може да представлява военно престъпление. Украински и западни историци пък са на мнение, че тактиката се използва, когато нахлуващите сили не са в състояние да подчинят населението.
Тази година, докато руските сили се опитваха да затегнат контрола над Мелитопол, стотици жители излязоха по улиците, за да поискат освобождаването на Федоров. След шест дни в ареста и намесата на президента Владимир Зеленски той беше разменен за девет руски военнопленници и изгонен от окупирания град. Инсталирана е прокремълска фигура. Федоров подчерта:
„Руснаците не могат да управляват превзетите градове. Те нямат нито кадри, нито опит.“
По думите му руснаците искат да принудят държавни служители да работят за тях, защото осъзнават, че някой трябва да „почисти улиците и да поправи разрушените къщи“.
Асоциацията на украинските градове (AUC), група от местни лидери от цяла Украйна, каза, че от повече от 50 отвлечени служители, включително 34 кметове, най-малко 10 остават в плен.
Руските власти не са коментирали обвиненията. Подкрепяните от Москва власти в Източна Украйна дори започнаха наказателно разследване срещу Федоров по обвинения в участие в терористични дейности. Кметът на Киев Виталий Кличко и ръководител на AUC заяви:
„Отвличането на ръководителите на села, градове и райони, особено по време на война, застрашава всички жители на общността, тъй като цялото критично управление, осигуряването на основни удобства и важните решения, от които зависи съдбата на хиляди жители, са поверени на главата на общността.“
В южния град Херсон, един от първите превзети от Русия и ключова цел на разгръщаща се контраофанзива, кметът Игор Колихаев се опита да отстоява позицията си. През април той изтъкна, че ще откаже да сътрудничи с новия, подкрепян от Кремъл надзорник.
Кирил Стремоусов, заместник-ръководител на инсталираната от Русия регионална администрация, многократно заклейми Колихаев като „нацист“, повтаряйки фалшивия разказ на Кремъл, че атаката му срещу Украйна е опит за „денацификация“ на страната. Колихаев продължава да ръководи комуналните услуги на Херсон до ареста си на 28 юни. Местонахождението му остава неизвестно.
Според мисията на ООН за наблюдение на правата на човека в Украйна, 407 насилствени изчезвания и произволни арести на цивилни са регистрирани в райони, превзети от Русия през първите шест месеца на войната. Повечето бяха държавни служители, общински съветници, граждански активисти и журналисти.
Юлия Горбунова, старши изследовател в Human Rights Watch, смята, че злоупотребата „нарушава международното право и може да представлява военно престъпление“, добавяйки, че действията на руските сили изглежда са били насочени към „получаване на информация и всяване на страх“. Службата на ООН за правата на човека предупреди многократно, че произволните задържания и насилствените изчезвания са сред възможните военни престъпления, извършени в Украйна.
Няколко кметове бяха убити, което шокира украинското общество. След откриването на масови погребения в райони, отвоювани от Киев, украински и чуждестранни следователи продължават да разкриват подробности за извънсъдебни убийства на кметове. Тялото на Олга Сухенко, която доскоро оглавява село Мотижин, близо до Киев, беше открито в масов гроб до тези на съпруга и сина ѝ, след като руските сили отстъпиха. Селото, с население от около 1000 души преди войната, е на кратко разстояние с кола от Буча, където стотици цивилни бяха убити по време на руска окупация. Жителите споделиха, че Сухенко е отказала да сътрудничи на руснаците. Когато тялото ѝ беше открито в покрайнините на Мотижин, ръцете на жената са били вързани на гърба ѝ.
Кметът Юрий Прилипко на близкия Хостомел беше застрелян през март, докато раздаваше храна и лекарства. Главната прокуратура по-късно съобщи, че тялото му е намерено с експлозиви.
Правителството на Украйна се опита да размени пленени служители с руски военнопленници, но служители се оплакват, че Москва понякога изисква от Киев да освободи стотици за всеки украинец на власт, което удължава преговорите. Дмитро Лубинец, украински комисар по правата на човека, коментира:
„Това е толкова трудна работа, че всяка излишна дума може да попречи на нашия обмен. Знаем местата, където се държат затворниците, както и ужасяващите условия, в които са държани.“
„Няма новини за съдбата на Иван Самойдюк, заместник-кмет на Енерходар, обект на Запорожката атомна електроцентрала. Самойдюк, отвлечен през март, многократно е бил обмислян за размяна на затворници, но името му всеки път е заличавано от списъка“, отбеляза пред „Асошиейтед прес“ кметът Дмитро Орлов.
58-годишният заместник-кмет е бил сериозно болен, когато е бил задържан, разказа Орлов, и „дори не знаем дали е жив“. В най-добрия случай Самойдюк седи някъде в мазето „и животът му зависи от прищявката на хора с оръжия“, добави той.
Повече от 1000 жители на Енерходар, включително десетки работници в Запорожия, най-голямата ядрена централа в Европа, бяха задържани от руснаците по едно или друго време. Той изрази уточни:
„По-голямата част от тези, които са излезли от руските мазета, говорят за брутални побои и токови удари.“
Горбунова, старши изследовател на HRW, подчертава, че изтезанията „са забранени при всякакви обстоятелства съгласно международното право и, когато са свързани с въоръжен конфликт, представляват военно престъпление и могат също така да представляват престъпление срещу човечеството“.
Всяка седмица се съобщава за отвличания на служители, инженери, лекари и учители, които не искат да сътрудничат на руснаците.
Виктор Маруняк, глава на село Стара Збуровка в южната област Херсон, е известен с участието си в документалния филм на Роман Бондарчук от 2015 г. „Украински шерифи“, претендент за наградата на Академията. Филмът изследва сепаратисткия конфликт в Източна Украйна, започнал през 2014 г. Въпреки че филмът не спечели Оскар, той затвърди репутацията на Маруняк като „сол на земята“.
След като руските войски превзеха Стара Збуровка през пролетта, Маруняк проведе проукраински митинги и скри някои активисти в дома си. В крайна сметка той бил взет в плен. Пред медията той си спомня:
„Първоначално поставиха (електрически) проводници на палците ми. Тогава това им се стори недостатъчно и ги сложиха на големите ми пръсти. И изляха вода върху главата ми, за да тече по гърба ми. Честно казано, бях толкова пребит, че нямах никакви впечатления от електрическия ток.“
След 23 дни Маруняк е „освободен да умре“, призна той. Хоспитализиран за 10 дни с пневмония и девет счупени ребра, той най-накрая замина за територия, контролирана от Киев.
Професорът по история Хубертус Ян от Кеймбриджкия университет разказа, че от времето на Петър Велики нататък тактиката на империалистическа Русия за кооптиране на местните жители е насочена към елитите и благородството, като съпротивата често води до изгнание в Сибир.
„По време на Втората световна война“, продължава той, „немските части на SS действат по подобен начин“, като се насочват към местните администратори, за да принудят жителите да се подчинят. Ян го нарече очевидна стратегия, „ако нямате силата да подчините напълно регион“.
Историкът Иван Патрилюк от Киевския национален университет „Тарас Шевченко“ каза, че общинските власти в съветска Украйна често са бягали преди пристигането на нацистките окупационни сили, което „помогна да се избегнат масовите екзекуции на служители“. Патрилюк е категоричен:
„Видът изтезания и унижения (на) градски лидери, които руснаците извършват сега… е една от най-тъмните и срамни страници на настоящата война.“
