Политическият климат в страната е доста драматичен, а битките са изострени до краен предел. Това коментира пред „БНР“ Ружа Смилова. Тя е преподавател по политически науки в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Смилова коментира и работата на служебния кабинет, като посочи, че той е изпълнявал своите задължения в една много трудна среда. Освен това той е най-дълго управлявалият и според нея е бил политизиран. Нещо повече. Той е дошъл на власт с ясната заявка, че ще бъде дълго време в управлението. След това сме станали свидетели на поредица от смени на различни позиции и приемане на дългосрочни стратегии. Всичко това според експерта не е работа на един служебен кабинет.
Смилова посочи като доказателство за политизацията на служебното правителство неговото ясно заемане на страна по време на последната предизборна кампания. Такава е заел и президентът Румен Радев, който е отправил поредица от критики към редовния кабинет с премиер Кирил Петков.
Тя подчерта, че се вижда ясно желание сред някои от членовете на служебното правителство трайно да останат в политиката на страната. Затова е бил направен и отчет за работата на кабинета – нещо, което е безпрецедентно. Освен това по време на този отчет не е имало никаква възможност за задаване на въпроси към министрите. Поради тази причина той е наподобявал като форма на общуване с гражданите тази, която практикува руският президент Владимир Путин.
Политическият анализатор обясни, че сме видели три часа отчет на много високи постижения на служебното правителство, а голяма част от тях са свързани с рутинно изпълняване на техните задължения.
Освен това виждаме в такива периоди една ясна заявка за популистко упражняване на власт. Виждаме го и в някои изказвания на самия държавен глава Румен Радев. И не само там, а и при главния прокурор Иван Гешев. Затова може да се каже, че този популистки рефлекс се налага като модел на поведение. А всичко това подрива парламентаризма в България.
Смилова вижда един дивидент за президента Румен Радев в това, че сред гражданите се налага убеждението, че управлението на страната е възможно и без посредничеството на Народното събрание. По нейните думи така се подготвя почвата хората да свикнат с мисълта, че не е задължително България да бъде парламентарна република и може да бъде и президентска такава.
Ако това се случи, гражданите трябва да бъдат убедени, че нещата ще вървят не по-зле от обикновено. Но вече видяхме какво ще се случи, ако страната ни не е парламентарна република – ще имаме правителство, което ще се назначава от държавния глава и няма да се отчита пред парламента, и няма да има никаква критична обратна връзка.
