Десетки посетиха параклиса „Света Марина“ в село Ново Паничарево, община Приморско, за да почетат паметта на Света Великомъченица Марина. Храмът е възстановен точно преди 15 години, но съществува от XVI – XVII век.
Тържествената церемония започна с водосвет и курбан, благословени от отец Гавраил. Детска фолклорна формация „Паничарче“ изнесе кратка програма.
На събитието присъства кметът на Приморско Димитър Германов и местни хора, които са помогнали за възстановяването на параклиса преди 15 години.
Коя е Света Великомъченица Марина?
Света Марина е една от най-емблематичните светици в Странджата. Смята се, че тя е живяла през III век. Тя била дъщеря на езически жрец в Антиохия Цезарея. Въпреки че е възпитана в идолопоклонничество, тя прегръща христовата вяра на 12-годишна възраст. Заради това баща й започва да се държи жестоко с нея. Управителят на на източните страни Олибрий я срещнал, когато Марина била на 16 години. Той бил пленен от красотата й. Харесал я за своя жена. Тя обаче не скрила, че изповядва христовата вяра, заради което била арестувана и на следващия ден – изправена пред съда.
Жената не била съблазнена от обещанията за богат живот или прекършена от изтезанията, за се откаже от вярата си. Тялото й било разранено от мъчения, след което била прикована към дърво. През нощта, докато била в тъмницата, Марина се молила на Бог. Появил се светещ кръст и тя чула глас, който й казал, че скоро ще се представи в чертога на небесния си жених. Раните ѝ оздравявали. Тя помолила Бог да ѝ даде свето кръщение, преди да умре.
На следващия ден, Марина отново била изправена пред съда. Тя удивила всички със здравия си вид. Те отдали чудото на Бога.
Девойката потвърдила непоколебимостта на вярата си и отново била подложена на мъчения. Въпреки че тялото й било наново разранено, а раните изгорени, тя не спирала да моли Бог да я дари със свето кръщение. Заради това Олибрий накарал да я удавят. Тя била вързана и хвърлена в дълбока каца с вода. Молитвите на Марина били чути и оковите паднали, а тя изправена във водата запяла хвалебствени песни към него.
Управителят заповядал да я изведат извън града и да я посекат с меч.
Впоследствие в житието на Марина се появява и епизод, според който по време на мъченията в тъмницата се появил дяволът под формата на дракон, обвит със змии, който заплашвал да я разкъса и погълне. Тя обаче го прогонила с кръстен знак. По-късните версии твърдят, че дяволът е погълнал девойката, а тя с кръстен знак го принудила да отвори пастта си и тя излязла от търбуха му жива и здрава. В други версии дяволът се задавил и се пръснал, а Марина останала жива и здрава или че тя му разпорила корема с кръст, който държала в ръката си.
Според третата версия – тя победила дракона, който приел формата на дракон, но след това се появил като тромав космат мъж. Марина го прогонила с кръстен знак.
В по-късни версии на житието на Марина се твърди, че тя е останала сираче като малка и за нейна дойка дошла селянка от околността на Антиохия, която била християнка и въвела детето в християнството.
Според други текстове, използвани от Православната църква, 12-годишната Марина приема християнската вяра от скитащ просяк – християнин.
Голяма част от храмовете на Света Марина в България се намират в дерета или по-затънтени места. Това е заради така нареченото „женско начало“ в Тракийската митология.
Паметта на Светицата се почита по нов стил на 17 юли, а по стар на 30 юли.
Ново Паничарево
Ново Паничарево е едно от най-старите селища в Странджата. В края на XVII век в Чанакчи пристигнали голяма група бежанци от Източните Родопи, където протичал процес на помохамеданчване. Те били сърдечно приети от местното население, които също били от етническата група на рупците. Те от своя страна са най-голямата, стара и компактна етнографска група, населяваща Източния и Средния дял на Странджа.
Изследователите твърдят, че те са коренното население на региона, живеещо тук от древни времена. Още византийските историци от VI и VII век споменават в хрониките си за две славянски племена, населяващи тези земи – рупци и смоляни. Твърди се, че има и трето – тронки.
След Руско-турската война (1856 г.) от Кавказ са били изгонени над 200 хиляди черкези. Около Чанакчи възникват черкезки села. Пришълците се отдават на грабежи, изнасилвания и убийства, като тероризират християнското население. И жителите на Чанакчи се заселват на ново място, като именуват селото си Паничарево.
Историята на село Ново Паничарево започва непосредствено след Освобождаването на България – 1879 година.
