Ехото от гърмящите в далечината артилерийски снаряди се смесва с глъчката на хората, събрани около обществените водни помпи на Славянск, пронизвайки тревожната тишина, която задушава почти пустите улици на този източен украински град, пише „Асошиейтед прес“.
Членовете на намаляващото население на Славянск се появяват само по няколко минути, за да напълнят водата от помпите, които са единственият източник на вода в града повече от два месеца. Боевете между украинските и руските сили близо до ключовия град в района на Донецк повредиха жизненоважна инфраструктура, която откъсна жителите от газ и вода в продължение на месеци.
Засега водата тече, но нарастват опасенията, че през зимата градът, намиращ се само на седем мили (12 километра) от окупираната от Русия територия, може да се изправи пред хуманитарна криза, след като тръбите започнат да замръзват. Любов Махлий, 76-годишна вдовица, която събира 20 литра (около пет галона) вода два пъти на ден от обществен резервоар близо до апартамента си, като влачи пластмасовите бутилки нагоре четири стълбища сама, сподели:
„Водната инфраструктура беше разрушена от постоянните битки.“
„Когато има бомбардировки и сирени, ние продължаваме да я носим“, изтъкна тя в неделя и допълни:
„Това е голям риск за нас, но какво можем да направим?“
Само една пета от населението на града от 100 000 души преди нашествието остава. С тежки боеве, които са в разгара си само на километри, докато руските сили продължават натиска си към Донецк – част от индустриалния регион на Донбас, където подкрепяните от Москва сепаратисти се бият с украинските войски от 2014 г. насам – жителите се противопоставят на обстрела, за да се задоволят с единствения останал водоизточник. А местните власти смятат, че нещата ще се влошат само след настъпването на студа.
Местните жители пълнят бутилките си с ръчни помпи или от пластмасови резервоари в един от петте обществени кладенеца, преди да ги закарат вкъщи в кошници на велосипеди, колички на колела и дори детски колички.
Говорейки от подредената си кухня след едно такова пътуване, Махли споделя, че кипва малко вода за поне 15 минути, за да се увери, че е безопасна за консумация. Остатъкът се използва за къпане, пране на дрехи и миене на чинии, поливане на растения и грижи за бездомно куче на име Чапа. След смъртта поради диабет на съпруга ѝ Николай преди четири години, Махли споделя апартамента си, предоставен от съветското правителство, с две яркожълти канарчета и асортимент от стайни растения. Водата, която бе събрала, беше напълнила пластмасовите вани и кофи, подредени върху всяка плоска повърхност в малката баня на жената, докато празните пластмасови бутилки бяха наредени по стените в коридора ѝ. За обяд на електрическа горелка се готви супа от месо и зеленчуци.
Украинският президент Володимир Зеленски издаде заповед за задължителна евакуация на всички жители на района на Донецк в края на юли, заявявайки, че останалите в местността ще струват животи. Но въпреки това и ужаса, който съпровожда тътена на падащите ракети близо до града, без пари да се премести и нямаща къде да отиде, Махли планира да остане в Славянск – независимо от всичко. Тя е категорична:
„Не искам да напускам апартамента си, защото някой друг може да го заеме. Не искам да си тръгвам. Ще умра тук.“
Друга жителка на Славянск, 75-годишната Нинел Кисловска, събра вода от резервоар в парк в неделя, за да маринова краставици на слънце същия следобед. Тя заключва, че недостигът е преобърнал всички аспекти от живота ѝ.
„Без вода няма да стигнете доникъде. Трябва да нося 60, 80, 100 литра вода на ден и все не е достатъчно“, споделя жената.
„Хлябът и водата са свещени, а те просто ги отнеха от хората. Подобни действия трябва да бъдат наказвани, може би не от нас, но да се надяваме от Божия съд.“
Докато пълни бутилките си, Кисловска заяви, че понякога избягва да се къпе, за да си спести ходенето до парка и често пере дрехите си в близкото езеро. Тя обвини местното правителство за липсата на течаща вода, като се оплака, че близкият Краматорск – само на шест мили (10 километра) на юг – все още има вода, която тече от крановете.
Но Александър Гончаренко, ръководител на военната администрация на Краматорск, каза дори, че сравнителният лукс е застрашен от зимата, когато температурата пада до -20 C (-4 F).
„Всички тези кладенци и помпи ще замръзнат“, поясни Гончаренко, добавяйки, че места като Славянск и Краматорск, където също няма газ, са станали „заложници на разрушена инфраструктура“.
Гончаренко добави, че Краматорск ще дренира общинските тръби, които минават в неотопляеми конструкции, за да ги предотврати от замръзване и спукване, и че е „99% сигурен“, че газът няма да бъде възстановен преди зимата. Спирането на електричеството и липсата на отопление също може да доведе до скок на риска от пожар, тъй като хората се опитват да отопляват и осветяват домовете си с други средства, добави мъжът.
Украинските власти все още се опитват да убедят останалите жители на района на Донецк да се евакуират, тъй като фронтовата линия на войната заплашва да се премести на запад и негостоприемната зима се задава.
Властите в Краматорск планират да построят повече обществени кладенци, за да снабдяват останалото население, но Гончаренко предупреди, че качеството на водата не може да бъде гарантирано. Такава вода вероятно ще бъде извлечена дълбоко под земята и ще бъде с твърде високо съдържание на калций и негодна за пиене, подчерта той.
Махлии не е направила планове какво ще прави, когато настъпи студеното време, но след 47 години в апартамента ѝ в Славянск тя ще се изправи пред всичко, което идва от дома ѝ. Жената беше категорична:
„Ние оцеляваме! Оцеляваме по всякакъв начин.“
