„Осигуряването на своевременна извънредна подкрепа за засегнатите селскостопански сектори трябва да продължи. За финансирането на тези мерки следва да се използват всички налични възможности и инструменти, сред които и кризисния резерв.“
Това обяви заместник-министърът на земеделието Георги Събев на заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Брюксел, съобщиха от ресорното ведомство. Той уточни, че това е нужно предвид продължаващите пазарни смущения и несигурността, вследствие на водените в Украйна военни действия.
„Както подчертах и на предишните заседания, интензивният внос на слънчоглед от Украйна през последните 6 месеца намали в значителна степен възможностите за своевременна реализация на продукцията на българските производители. Заедно с високите разходи за производство и ограничен складов капацитет на производителите на слънчоглед, царевица и други, това води до липса на достатъчна ликвидност и нормално стартиране на есенната сеитба“, посочи заместник-министърът.
По думите му продължава и несигурната ситуация в сектор „Животновъдство“, и по-специално в сектора на млякото и млечните продукти, където въпреки сравнително високите изкупни цени, производството намалява.
Аграрният заместник-министър обясни още, че по отношение на общите перспективи за реколтата през следващата година, затрудненията при осигуряване на торове ще се отразят неблагоприятно върху формирането на добивите от новата реколта.
Според него на този етап не може да бъде дадена категорична прогноза за последиците от недостига и цените на торовете, но очакванията са за спад от около 10% при реколтата на пшеница през 2023 г. и за намаление при ечемика и рапицата, съответно с 12% и 14%.
Георги Събев припомни, че Стратегическият план за Общата селскостопанска политика на страната ни бе одобрен миналата седмица, като в момента се работи усилено по изготвянето и въвеждането на национално законодателство, което да осигури плавния преход към новите условия.
„Смятаме, че предвид напрегнатата глобална ситуация, вследствие на войната в Украйна, заложените мерки за подпомагане и конкурентоспособност на сектор „Земеделие“ в България ще претърпят корекции“, каза той.
По време на срещата участниците разгледаха и Регламент на Съвета за определяне за 2023 г. на възможностите за риболов на определени рибни запаси и групи рибни запаси в Средиземно и Черно море.
„През изминалите няколко години се положиха много усилия за постигане на целите на Общата политика в областта на рибарството в Черно море, но продължава да бъде предизвикателство устойчивото управление на споделените с трети запаси“, разясни заместник-министър Събев. Той изрази увереност, че чрез реципрочното прилагане на мерките за управление от страните в целия Черноморски басейн може да се постигне тази цел.
На срещата бяха дебатирани и възможностите за установяване на многогодишни квоти.
„Безспорно, въвеждането на този тип квоти ще доведе до много по-голяма предвидимост за сектора“, подчерта Георги Събев.
И допълни, че към идеята е подходящо да се обмисли установяването на механизъм за индикативни нива на общ допустим улов и квоти за следващ период, но не по-късно от една година преди изтичането на предходния.
В рамките на Съвета бе изразена и българската позиция за подкрепа на въвеждането на хармонизирано етикетиране на равнище ЕС, като страната ни очаква Европейската комисия /ЕК/ да представи законодателно си предложение по темата в рамките на следващата година.
Друга тема на дискусиите бе Регламентът за устойчивата употреба на продукти за растителна защита. Въпреки че България подкрепя общите цели в стратегията „От фермата до трапезата“ за намаляване на употребата на пестициди за по-устойчиво земеделие и за намаляване риска върху околната среда и здравето, това не трябва да застрашава селскостопанското производство и неговата конкурентоспособност.
Необходимо е да бъдат отчетени различията и специфичните особености в отделните държави членки, а за земеделските стопани да бъдат осигурени достатъчно налични ефективни алтернативи на химичните продукти за растителна защита. Страната ни изрази позиция, че водещ приоритет трябва да бъде гарантирането на продоволствената сигурност.
На заседанието беше направена и проверка на пригодността на законодателството на ЕС в областта на хуманното отношение към животните. Страната ни защити позиция, че трябва хармонизиран подход на ниво ЕС да унифицира стандартите и изискванията във всички държави членки, при равни условия, освен това е наложително да бъде предвидено специфично законодателство за някои видове животни, за които към момента липсва.
Приоритет при преразглеждането и изменения на законодателството трябва да е действителното подобряване благосъстоянието на животните и всички произтичащи от това ползи, но в контекста на гарантиране и подкрепа за увеличаване на финансовата стабилност и възвращаемост на стопанствата и в сектор „Животновъдство“ като цяло.
