Пловдив беше Сопот, Сопот беше Пловдив, а България една и на всички – свещена земя на велики деди, съобщиха от Общината. Деян Дойнов, кмет на Сопот, организира под тепетата първото от поредица събития „Сопот извън Сопот“. Под това заглавие се крие дълбока идея за възраждане на Вазовата България – държавата на духа и словото.
Събитията се водиха от Георги Бърдаров, носител на Националната Вазова награда за литература за 2022 г. Сред специалните гости бяха проф. Боян Биолчев, доц. Григорий Вазов, д-р Стефан Шивачев, Николай Урумов и много хора на духа и словото от Сопот, Пловдив и София.
Сопот е град на будители и възрожденци – така Георги Бърдаров определи родния град на Вазовия род. Той представи житието и делото на двама сопотненци – Кирил Нектариев и Хаджи Гьока Павлов – личности, почти анонимни в българската история, които са сред най-големите дарители за българското образование. Двама души, които вярват, че тяхното лично богатство е богатство на България. Автор на двете биографични книги е д-р Стефан Шивачев.
„Каквито и да са времената, каквито и да са кризите, докато има хора като организаторите на това събитие, които възраждат духа и възраждат паметта на България за личности като Кирил Нектариев, Хаджи Гьока Павлов и Иван Вазов, сърцето на България ще тупти и България ще пребъде“, каза Георги Бърдаров.
„Сопот има определящо място в духовното извисяване на нацията. Смятам, че Вазов би следвало да бъде цел, която всеки млад човек трябва да преследва, за да знае, че светът е място на вяра, чест и достойнство. Вазов не ни е оставил творчество, а философия и ценностна система, която и днес е и трябва да бъде морален компас на нацията“, заяви Деян Дойнов.
„Вазов е вечен“, каза той и допълни, че се гордее, защото чрез това събитие се проправя пътя на Вазовото слово към вечността.
Д-р Стефан Шивачев представи факти от живота на Иван Вазов в Пловдив. Тук авторът идва за първи път като ученик. Тук той се докосва до голямата съкровищница на френската литература, започва да превежда, а в последствие и да пише стихове.
През 1881 г. Иван Вазов изгражда свой дом в Пловдив. Тук той пише „Иде ли“, „Немили недраги“, „Чичовци“ и „Епопея на забравените“. По това време градът е столичен град на Източна Румелия. През същата година се основава научно дружество, което издава и свое списание „Наука“ под редакцията на Вазов. Поетът живее тук до 1886 г., когато е принуден да замине за Одеса. Вазов сам казва, че неговият духовен подем най-много, ако не и изцяло, се държи на Пловдив и го определя като негов втори роден град.
В празничната програма на събитието „Сопот извън Сопот“ взеха участие вокалните групи „Незабравки“ и „Алмадин“, и Николай Урумов със своята постановка „Лалугер“.
За начало и край на събитието „Сопот извън Сопот“ прозвучаха Вазовите думи:
„И аз на своя ред ще си замина,
трева и мен ще расне над прахът.
Един ще жали, друг ще ме проклина,
но моите песни все ще се четат.“
