Иван П. ще лежи 18 години в затвора за предумишленото убийство на бургазлията Петър А. Това реши Апелативният съд в морския град, който потвърди неговата присъда.
Делото пред въззивната инстанция е образувано по жалби на подсъдим и на частни обвинители срещу присъда на Окръжния съд в Бургас. С нея Иван П. е признат за виновен в това, че на 16.11.2019 г.,в промишлена зона „Север”, в близост до езерото Вая, умишлено умъртвил прострелвайки с автомат „Калашников”, кал. 7,62 мм. Петър А., като убийството е извършено предумишлено – действал по предварително взето и обмислено решение.
Иван П. е признат за виновен и за притежание огнестрелно оръжие – автомат „Калашников”, кал. 7,62 мм., без да има за това надлежно разрешение. Подсъдимият е осъден да изтърпи наказанието си при първоначален „строг“ режим, както и да заплати на семейството на пострадалия обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на общо 490 000 лв.
Въззивната инстанция приема, че жалбите срещу присъдата са неоснователни.
Апелативните съдии са солидарни с предложената от окръжния съд аргументация относно наличие на предумисъл в действията на подсъдимия при извършване на престъплението, което обуславя и по-тежката квалификация на деянието.
Правилен е изводът, че решението да умъртви пострадалия, подсъдимият не е взел внезапно, а напротив, същото е било обмисляно от него предварително, преди уговаряне на срещата между тях, в сравнително спокойно и хладнокръвно състояние и след внимателно обмисляне на начина на осъществяването му – място, оръжие и подход по заличаване на следите от престъплението.
Настоящият съдебен състав споделя и становището на предходната инстанция за завишена обществена опасност на извършеното деяние и на дееца, които се извеждат от конкретно установеното по делото поведение на подсъдимия. „
Деянието е извършено хладнокръвно, с използване на огнестрелно оръжие, чиято поразяваща способност, при избраната от подсъдимия дистанция и насоченост /по-малко от метър/ гарантира в максимална степен постигане на желания резултат – умъртвяване на жертвата“, посочват апелативните съдии.
Съдът отбелязва и обстоятелството, че пострадалият е бил млад човек – на 35 години, който е демонстрирал доверие в отношенията си подсъдимия и не е предполагал, че се планира убийството му.
Въззивната инстанция отчита, че експертното становище по изготвената комплексна съдебна психиатрично психологична експертиза изключва състояние на физиологичен афект у подсъдимия при реализиране на убийството и приема, че не е налице и основание за обсъждане на друга /по-лека/ правна квалификация на деянието, различна от предложената в обвинителния акт.
В акта си съдът обсъжда възраженията на страните за явна несправедливост на наложеното от първоинстанционния съд наказание. Апелативните съдии намират, че претенциите на защитата за намаляване на наказанието „лишаване от свобода“, наложено за престъплението по чл. 116, ал.1, т.9 вр. чл. 115 от НК и тези на частните обвинители за налагане на наказателна санкция „доживотен затвор“ за неоснователни.
