Съдбата на изоставеното в Айтос бебе Антония, което беше настанено в Отделението по неонатология в УМБАЛ-Бургас, пак повдигна нерешени проблеми. С подобни казуси медиците се сблъскват поне веднъж на месец, като единствената разлика е, че майката на новороденото не е известна, докато при другите изоставени майките се знаят.
Между 10 и 15 бебета на година се изоставят в УМБАЛ-Бургас. Класическият сценарий е, в който майката бяга веднага след раждането. Има и такива, които изчакват по няколко часа, след което следите им се губят. И оттук започват трудностите за лекарите в отделението, които освен пряката медицинска дейност и попълването на множество електронни системи и документи, трябва да се занимават и с издирване. Ако майката не се е отказала от детето след раждането, тя трябва да бъде намерена, за да направи това, или да прибере детето.
„Дават грешни адреси. Или ги няма на адреса. Имали сме адрес – „В Созопол на поляната“. Полицаите не успяват да ги намерят. А бебетата стоят в болницата много дълго време, което не е добре за тях“, разказва началникът на Отделението по неонатология д-р Стилияна Томова.
Дори и да има отказ, минават дни, седмици, понякога месеци. Причината е във факта, че след затварянето на домовете за деца, няма достатъчно приемни семейства, които да отглеждат децата в семейна среда, а процедурите са дълги и тромави. Някои от децата са съвсем здрави и по нищо не се различават от Антония, към която има толкова голям интерес. Други са болни, или са родени с увреждане. Те също имат нужда от специализирана грижа, каквато в болницата не може да бъде оказана.
По закон, нежеланите деца трябва да бъдат настанени в приемно семейство. В Бургас желаещите да бъдат такива се броят на пръсти, а децата са много повече от хората, които желаят да ги вземат в дома си. Затова приемни родители се търсят от други градове. От началото на годината Отделението по неонатология е предало на приемни родители 6 деца, като всяко от тях е престояло в болницата средно 15-20 дни. А и не всяко приемно семейство желае да отглежда новородено – то изисква много грижи и безсънни нощи. Процедурата по настаняване в приемно семейство се осъществява от Агенцията за социално подпомагане, която търси подходящо семейство за всяко бебе. И омагьосаният кръг се завърта отново – детето е нежелано и болницата няма къде да го изпрати.
„Знам, че институциите полагат много усилия да убеждават хората да станат приемни родители. Но като общество не бяхме подготвени за процеса на затварянето на детските институции. Може би той трябваше да продължи по-дълго и домовете да не се затварят, докато има достатъчно подготвени приемни родители за толкова много деца. Относно родителския капацитет считам, че от най-ранна възраст децата трябва да бъдат възпитавани за отговорната роля на родителя, да има специални уроци в училищата, да има задължителни курсове за бъдещи родители от определени, нискообразовани слоеве на обществото. Да знаят какви са техните отговорности като родители, че не само имат права, а носят отговорност за един нов живот, който изцяло разчита на тях“, казва д-р Томова.
Тя е убедена, че няма нищо по-важно за едно бебе от майка му. Има научни доказателства, че те преодоляват по-бързо болестите и растат по-добре, ако майките им са до тях. За всички, които питат каква ще бъде оттук-нататък съдбата на Антония, която толкова много хора искат да осиновят – същата, както и на всяко друго изоставено дете. В момента, който здравословното й състояние позволява да напусне болницата и Агенцията за социално подпомагане реши, тя ще бъде предадена на приемно семейство. От компетенциите на Агенцията са и въпросите за осиновяването й.
