„Детето не е вещ, която можем да заключим в килер и да очакваме, че ще остане непроменено след години на съдебни производства между родителите“, пише съдия Геновева Илиева в своя статия, озаглавена „Институционалното безсилие пред родителското отчуждение – историята на две деца“.
В нея тя критикува липсата на адекватна намеса от страна на държавата в ситуации на родителско отчуждение, което оставя тежки последици върху децата. Илиева изтъква, че интересът на детето често се превръща в абстрактно понятие, към което институциите демонстрират безразличие:
„Ако не му се помогне навреме и насилието не бъде прекратено незабавно, няма смисъл да говорим за „интереса на детето“, едно лишено от съдържание понятие.“
Системното бездействие на институциите става причина България да бъде осъждана многократно от Европейския съд по правата на човека. Последният случай – делото Pavlov v. Bulgaria, отново подчертава неспособността на държавата да защити семейния живот и да осигури изпълнение на съдебните решения.
Според решение на Европейския съд, нарушени са правата на родител, за когото е било постановено съдебно решение за контакт с детето, което остава неизпълнено. Осъдени са няколко ключови институции:
– Министерството на труда и социалната политика /МТСП/ и ДАЗД, които не предприемат действия за нормализиране на отношенията между родител и дете.
– МВР, което не изпълнява съдебни решения за защита на семейния живот.
– Прокуратурата, която често остава пасивна, дори при нарушения на съдебни решения.
– Съдебната система, която често толерира нарушителите, вместо да защити правата на детето.
Отворено писмо от общественикът Стилиян Александров до президента, министър-председателя и други институции подчертава въпроса за институционалната отговорност и неспособността на държавата да защити правата на децата.
„Родителското отчуждение е психологическа форма на насилие, а институциите, които трябва да го предотвратят, не успяват да защитят децата“, пише Александров.
В писмото се настоява за спешни реформи, които да гарантират ефективна защита на интересите на децата и спазване на европейските стандарти. Случаят подчертава спешната нужда от:
– Реформа в социалните служби, за да се осигури адекватна намеса в случаи на родителско отчуждение.
– Санкции за неизпълнение на съдебни решения, които засягат правата на детето.
– Обучение на съдии, прокурори и социални работници, за да се гарантира защита на детето в съответствие с международните стандарти.
– Независим мониторинг на институциите, който да оценява тяхната ефективност в случаи на родителски конфликти.
Случаите на родителско отчуждение, като тези, описани от съдия Геновева Илиева, са огледало на отношението на държавата към най-уязвимите членове на обществото – децата. България е изправена пред предизвикателството да преодолее институционалното безсилие и да осигури реална защита на правата на детето, за да избегне бъдещи осъждания от Европейския съд и да гарантира здравословна среда за развитието на всяко дете.
