За да имаме достатъчно енергия, на първо място би било правилно, да се научим да я съхраняваме. Не е толкова важно да можем да се зареждаме, отколкото да не пилеем енергията си напразно. Колкото и да се зареждаме с енергия, и колкото и ефективно да е това зареждане, ако не съумяваме да я запазим, всичко ще е напразно.
Ще приличаме на онези луди, които се опитват да пълнят каца без дъно. Физическата дейност не може да изчерпи така енергията ни, както умът. Един тревожен ум може за много кратко време да източи енергията ви. Всички знаят състоянието, когато човек е в настроение и има енергия, и как само една тревожна мисъл може да съсипе всичко. Не бива човек да оставя ума си без наблюдение. Когато умът е привикнал да не се захваща с тревожните мисли и да не се занимава с всичко, което преминава през съзнанието му, той е спокоен и не пилее енергия. Това, което нашият собствен ум направи, никой враг не може да ни стори.
Днес хората са свикнали да вземат всякакви дроги и илачи за всичко, в това число енергизиращи напитки и други, разни бустери, допинг. Тези средства не ви зареждат с допълнително енергия, а по-скоро възбуждат, освобождават енергията, която е в тялото ви. И като премине действието им, ще се чувствате още по-отпаднали отпреди. Да не говорим, че това е едно изкуствено натоварване на сърдечния мускул и ако продължите да приемате такъв вид дроги, това със сигурност ще го увреди. И защо е всичко това? За да могат хората да имат енергия и да са адекватни към изискванията на живота. Няма никакъв смисъл да вземате всички тези отрови! Никакъв! Просто е необходимо, човек да може да съхранява енергията и жизнените си сили и всичко ще е наред.
Добре е да се използват природосъобразни начини за зареждане с енергия. Дихателните техники, техниките за зареждане с енергия от земята, от слънцето, луната, простора могат да ви дадат достатъчно мощна и същевременно балансирана енергия.
Най-важното обаче си остава съхранението на енергията. Когато умът е спокоен, балансиран и умиротворен, той не пилее енергията ви. И обратно, какъвто и заряд да имате, колкото и да вземате разни препарати, ако не умее човек да не дава силите си на паразитните мисли, то ефектът от медикаментите ще е съвсем временен и недостатъчен, за да ви поддържа работоспособни и да можете да имате адекватен отговор във всички житейски ситуации.
За да може човек да обучи ума си да не се тревожи и да не пилее вътрешната енергия, е необходима редовна медитативна практика.
Отначало медитативната практика е само в седнало положение, а когато повишите медитативните си умения, тя може да премине и в ежедневието. По този начин, човек може да съхранява вътрешните си сили и да ги използва пълноценно и по предназначение.
Когато медитираме, ние не се захващаме за мислите си. Пускаме ги да идват, да стоят и да отминават без да вземаме участие в тях. Не оценяваме мислите на добри и лоши, на полезни или вредни. Наблюдаваме ги дотогава, докато умът утихне от само себе си. Щом умът се успокои, той става пуст и умиротворен – това е Истинската Природа на ума.
Това състояние ние би следвало да пренесем и в ежедневието, т.е. да следваме Истинската си Природа навсякъде и във всички дейности! Човек, който е единен с Вътрешната си Същност, е единен с Безграничния!
