Съмнения за нагласен конкурс „Студент на годината“ в категория „Докторант“ за 2020-а. Такива изрази пред Искра.бг Христина Георгиева, която доскоро е била докторант в Университета за национално и световно стопанство /УНСС/. Самият конкурс се организира от Националното представителство на студентските съвети /НПСС/. Награждаването се проведе на 1 март, а конкурсът се организира за 14-ти път.
Христина Георгиева разбира за събитието „Студент на годината“ и категорията в него „Докторант на годината“, когато спечелва първата награда в същата категория за УНСС. Тогава тя решава да изпрати вече подготвената си кандидатура и за националния конкурс. Това се случва през месец ноември 2020 година. Първоначално награждаването е трябвало да е през декември, но е било отлагано неколкократно.
Христина Георгиева е водила кореспонденция по електронната си поща с организаторите на конкурса, като в мейлите й е било посочено, че те ще се свържат с победителите. Категориите са общо 14.
„На толкова конкурси съм участвала, че за мен наистина победител означава победител, а те искали да кажат, че всички, които сме в челната тройка, сме били победители. Единият бил голям победител, а останалите сме били подгласници. Това дори и да е така, трябваше да го уточнят или да го напишат в самите правила за участие в конкурса. Както означава малък победител и голям победител?! Навсякъде, където има конкурси, има категория „участници“, категория „номинирани“ и един „победител“. Всички останали са „подгласници“. Поне аз така разбирам конкурсите и така са били навсякъде“, категорична беше Христина Георгиева пред Искра.бг.
С нея са се свързали представители на организаторите на конкурса и са й казали, че тя е победителят в нейната категория и й се обаждат, за да я поканят на церемонията на 1-ви март. Помолили са я единствено да не разпространява информацията преди самото награждаване. След това е получила поредица от мейли, като в единият е било посочено, че ако го получава, това означава, че тя е победителят в нейната категория.
„За мен терминологията им е много объркана. Те твърдят, че само аз не съм разбрала. Но не съм само аз, тъй като в категорията „Студент на годината“ студентът изобщо не се появи. Той не разбра, че е победител и си тръгна от конкурса, гониха го по булевард „Витоша“ и министърът го чакаше 15 минути на сцената, за да му връчи наградата. Цялата им организация беше с изключително неточна и неправилно зададена терминология. Организират го 14-та година. Това е недопустимо. Все едно някакви деца си играеха да правят някакъв конкурс“, разказа още Христина.
Тя разкри, че дори и в нейната категория „Докторант на годината“ победителят не е отишъл. Излязло е на сцената момиче, което е негова позната, и то е взело наградата.
Съмненията на Христина в честността на конкурса са породени от начина, по който са били представени постиженията на наградените. По правилник в конкурса е трябвало да се участва само с тези от края на октомври 2019 до края на октомври 2020 година. Но това не се е случило. А ето и какви са нейните постижения, които не са били обявени по време на церемонията:
„Три са основните постижения. Първото е, че станах първият български лектор в Лятното училище по европейско частно право в Залцбург и то още като докторант. Поканата дойде от ректора на университета и декана на Юридическия факултет. През 2007 година изкарах тази програма като студент и още тогава забелязах, че България не беше в учебната им програма, а Румъния беше. Тогава отидох при декана и го помолих за възможност за 10 минути да представя българското право и той ми я предостави. 2019 година ме поканиха да изнеса реч в Залцбург по случай 20-годишнината на това лятно училище. С нея провокирах размисъл не е ли крайно време България да влезе в програмата и явно постигнах целта, защото ректорът и деканът дойдоха при мен и казаха, че ще включат България, ако аз приема да бъде преподавателят и част от екипа им там. По този начин осигурявам стипендия на един български студент от 500 евро, което е таксата за участие там.“
След това Христина е имала процедура към Съда по правата на човека. Преминала е успешно изпити, които са оценявани в Страсбург. Отделно от това е станала „Докторант на годината“ в УНСС и е направила няколко научни публикации. Темата на нейната дисертация е „Правната закрила на видеоигрите като обект на интелектуалната собственост“.
„Това е тема, която никой в България не е проучвал досега. И петимата в журито заявиха, че това е първото проучване по тази тема, че е изключително новаторско, че е принос за науката и правото в България“, каза още тя.
Всичко това не е било споменато по време на представянето й на церемонията. Някои участия пък са били съкратени и обобщени. На фона на това за победителя в категорията Симеон Михалков изненадващо са посочени неща, които не обхващат само последната една година, както и, че владее пет езика. А не е било казано, че Христина владее три езика.
Затова тук възникват съмнения как е бил избран победителят в тази категория и дали изобщо е имало ясни критерии за този подбор.
„Всички виждат, че има нещо ново, а те въобще не го споменаха. Казва се само специалността, но това няма значение, има значение, че се прави за първи път в България. Дори ми предложиха да ми издадат книгата. И не на последно място съм правила през последната година още три неща – издържах един изпит, включиха ме в проект за мобилност, по който направих три изследователски обмена. Всичко това, което казвам, се представи по следния начин – „Правила е мобилности в страната и в чужбина през последната година“, обясни още Христина.
Тя е поискала от координатора на конкурса да й бъдат предоставени критериите, по които са оценявани кандидатите, но такива не са й били дадени. Устно й обяснявали, че журито преглеждало, след това избирали.
„Но ако твърдят, че в моето CV нямало достатъчно научна дейност, а в това на победителя имало, това вече е върхът. Не знам какво разбират те под научна дейност. След като няма критерии, след като няма дефиниция за научна дейност, как се прави. Това, което намерих за победителя е, че миналата година той е бил награден за най-добър доклад в някаква конференция, в която е участвал. Аз не казвам, че той няма качества. Казвам обаче, че дотук намирам една-две публикации за последната една година и нищо повече за него. На фона на това, което представям, не считам, че е повече“, категорична е Христина.
Интересен е фактът, че при представянето на победителя са споменати постижения извън посочения период от последната година.
„Самото представяне беше направено така, че да въздейства на слушателя и да остави убеждението, че той е по-добрият кандидат“, счита Георгиева.
Тя е категорична, че не иска да оспорва решението на журито, а иска да защити своята професионална квалификация:
„Ако целта е била да се събират участници, по-добре да не участваш. Не искам да съм нещо като статист! Аз не разбрах за кои негови постижения Симеон беше награден за последната една година. Цялото представяне беше за стари постижения.“
Допълнително съмнения за честността на конкурса се е породило у Христина, защото в най-голямата категория „Студент на годината“ директно е бил съобщен един-единствен кандидат. Не е имало трима номинирани, каквито са условията.
„Защо нямаше победител – голям и малък и подгласници?!“, пита Георгиева и добави в заключение:
„За да накараш хората да обичат справедливостта, трябва да им покажеш резултатите от несправедливостта!“
