На 21 ноември Българската православна църква отбелязва празника Въведение Богородично. Това е един от 12-те велики християнски празника, еднакво почитани и от православието, и от католицизма. В българския народен календар той е отреден като Ден на Християнското семейство и се празнува като такъв само от нашия народ.
Според църковния ни календар празникът попада в периода на коледните пости. На този ден вярващите приемат Свето причастие, а с него и нови сили за духовен растеж и борба със злото – в себе си и в света.
Когато навършила три години, те завели Мария – бъдещата Божия майка в Йерусалимския храм. Със запалени свещи всички близки я съпроводили през града до храма. Светата Дева била поставена на първото стъпало и за почуда на всички, неподдържана от никого, тя се изкачила свободно по 15-те стъпала и се спряла на най-горното. Първосвещеник Захария – баща на св. Йоан Кръстител – я посрещнал, благославяйки я.
Когато достигнала възрастта, на която младите възпитанички на храма трябвало да се върнат в света и да се омъжат, тя била „дадена“ на престарелия си родственик Йосиф, който от тук нататък трябвало да бди над нея.
Въведение Богородично за първи път се е отпразнувал като самостоятелен празник през 715 г. През 543 г. император Юстиниан Велики построил в Константинопол църква, посветена на Въведение Богородично. С решение на Светия Синод от 1929 г. този празник се чества и като Ден на християнското семейство и на православната младеж.
Според народните поверия на този празник българите гадаят какво ще е времето през следващата година. Ако е топло и слънчево, зимата ще е люта, а лятото сухо. Ако вали дъжд или сняг, зимата ще е снежна, лятото – дъждовно, а реколтата – богата.
Традициите казват още, че след църква, семейството се събира около масата на чаша вино, топла питка и вкусна гозба. Така се чества здравата връзка помежду всички, а масата се оставя неразтребена, за да дойде Богородица през нощта, да хапне и благослови дома.
