Днес няма да ви говоря за вчера. Май чухме достатъчно за плеймейтки, фурми и белот. Ще ви разкажа за нещо далечно.
Баку, столицата на Азербайджан. Таксиметровият шофьор ме вози по широк лъскав булевард – нещо като фантастичен асфалтиран Нил. Над мен са надвиснали каменните лица на внушителни сгради. Странно, намирам се в столицата на бивша съветска република, а огромните фасади са в някакъв нео-колониален стил – с внушителни орнаменти, вградени колони и подчертани арки.
Таксиджията забелязва удивлението ми и набързо обяснява, че властта буквално е опаковала старите грозновати сталинистки сгради със стиропор в този неочакван стил. Тази изкуствена фасада била силно запалима и преди време една от сградите се подпалила и вътре буквално си изгорели хиляда души.
Спрях да го слушам и погледнах отново този фалшив декор, в който бях попаднал. После научих още грозни неща за тази иначе интересна ветровита далечна страна с вкусни сарми и чаровни хора. Това е държава, в която властта открито е в ръцете на едно семейство от десетилетия. Пост-комунистическа монархия, в която всяка частна фирма може да съществува само ако феодалът е съдружник в нея.
Разказвам това за онези любими доволни хора, които все още харесват нашия декор, наречен “модерна България”. Санираха ни противния комунизъм със стиропорна демокрация – фалшива и куха, прикриваща десетилетия феодално присвояване на частна инициатива, запушване устата на словото, потъпкване на закони и узаконяване на простащината.
Знаете ли, любими доволни хора, онзи таксиджия в Баку беше напълно наясно с фалшивия декор и неадекватната престъпна власт в страната си. И въпреки това изпитваше някаква извратена гордост от всичко това.
Вие явно сте като него. А моето съжаление към вас е по-малко от бакшиша, който оставих в Баку.
Източник: Радослав Бимбалов
