Що се отнася до засилващото се съперничество между САЩ и Китай, небето също е сред спорните обекти на сблъсък. Предвид факта, че двете страни от дълги години насам се съревновават както в икономическо, така и в технологично, геополитическо, а дори и идеологическо отношение, Космосът е напът да се превърне в естествено продължение на тяхното противоречие и решаваща граница в конкуренцията им за сила и влияние, пише „CNN“.
По отношение на космическите технологии, тяхната надпревара далеч надхвърля борбата за научен престиж и налагане на идеи в световен мащаб. След краха на космическата програма на Съветския съюз, САЩ се радваха на продължителен период на несравнимо лидерство в космическите операции. През последните години обаче експерти и политици предупредиха, че доминирането на САЩ в тази област скоро може да бъде оспорено от бързоразвиващия се космически капацитет на Китай.
Тези опасение се задълбочиха на фона на поредицата от ключови, нашумели китайски постижения – през 2019 г. Китай стана първата държава, която се приземи в далечната страна на Луната, а миналата година китайски астронавти успешно пуснаха в орбита последния си спътник, известен под името „Beidou“, поставяйки началото на предизвикателството към американската система за глобално позициониране.
Наред с това азиатската нация се превърна и в единствената страна след САЩ, която пусна функциониращ марсоход на повърхността на Марс. Този важен пробив накара новия директор на НАСА Бил Нелсън да преосмисли американските амбиции в областта на авиацията и космонавтиката, признавайки качествата на Китай. По време на дискусии в Конгреса миналия месец той показа изображение, направено от китайския марсоход, пуснат от Китай, като нарече страната „много агресивен конкурент“. По този повод той призова за финансиране на плановете на НАСА да изпрати отново хора на Луната.
Въпреки напредъка си, космическите технологии на Китай все още изостават от САЩ. Космическата програма на Китай е на много добро ниво през последните години, благодарение на политическата и парична подкрепа от страна на управляващата Комунистическа партия, която разглежда успехите в в тази сфера като ключова мярка за утвърждаване на своето международно влияние и вътрешна легитимност.
Миналата седмица надпреварата между САЩ и Китай в областта на космическите постижение навлезе в нова фаза, след като трима китайски астронавти пристигнаха на борда на нова космическа станция, поставяйки началото на своето участие в тримесечна мисия. Единствената друга космическа станция в орбита е Международната космическа станция (МКС), ръководена от САЩ сътрудничество с Русия, Европа, Япония и Канада.
През последните 23 години Международната космическа станция е била посетена от над 200 астронавти от 19 различни държави с изключение на Китай. От 2011 г. насам НАСА на практика има забрана да си сътрудничи с Китай, след като Конгресът прие нова поправка в Конституцията поради опасения, свързани с шпионажа. Този ход подтикна Пекин да построи собствена космическа станция, наречена „Tiangong“, която се очаква да бъде завършена до края на следващата година – две години преди МКС да бъде изведена от експлоатация през 2024 г. Ако САЩ и нейните международни партньори не удължат експлоатационния живот на МКС, китайската космическа станция „Tiangong“ може скоро да се превърне в единствената такава конструкция с екипаж в орбита. Докато МКС винаги е била разглеждана като американо-руско начинание след края на Студената война, китайската станция „Tiangong“ се изгражда на фона на дискусии за нова Студена война. Експертите смятат, че е твърде вероятно през следващите години съюзите в областта на космическите операции, все повече да оказват влияние върху геополитическите международни отношения.
Китайските космически експерти ясно заявиха, че желаят да приветстват чуждестранни астронавти на борда на новата си космическата станция след като тя бъде окончателно завършена. Наред с това Китай обяви плановете си да се обедини с Русия по повод изграждането на съвместна изследователска станция на южния полюс на Луната, която да влезе в експлоатация до 2035 г., – съоръжение, което ще бъде отворено за международно участие.
Междувременно САЩ изграждат своя собствена международна коалиция, за да установят основни принципи за безопасно и отговорно изследване на Луната. Споразуменията „Артемида“, публикувани от НАСА през май миналата година, до момента са подписани от 12 държави, включително САЩ и техни ключови съюзници като Обединеното кралство, Австралия, Канада, Япония и Южна Корея.
