Със или без крайната десница на власт, връзките на Австрия с Русия предизвикват безпокойство сред съюзниците, пише „Асошиейтед прес“.
Десетки хиляди разочаровани фенове на Тейлър Суифт си разменят гривни за приятелство, обличат блестящи рокли и пеят песни по улиците на Виена. А работници развалят сцената на певицата на празен стадион.
Това беше сцената в началото на август в австрийската столица, след като организаторите внезапно отмениха трите концерта на Суифт заради заплахи за нападение от страна на бойци на групировката „Ислямска държава“.
Обменът на разузнавателна информация е помогнал за предотвратяването на трагедията, заявиха австрийски и американски служители. Но то разчита на взаимно доверие – увереност, че тайните няма да попаднат в неподходящи ръце или да изтекат към враждебни правителства.
През последните седмици западните съюзници на Австрия са все по-притеснени от тази възможност. Политическите партии в страната от десетилетия поддържат откритост към Русия – част от традиционната външна политика на неутралитет – но никоя от тях не е по-отворена от крайнодясната Партия на свободата, която получи най-голям дял от гласовете на националните избори миналия месец.
Ако Партията на свободата е част от следващото правителство на Австрия, някои анализатори предупреждават, че обменът на разузнавателна информация може да бъде драстично ограничен, ако не и напълно прекратен.
Засега дясноцентристката Народна партия има мандат да сформира управляваща коалиция. През следващите седмици и месеци ще се водят преговори без Партията на свободата, тъй като консерваторите и всички останали партии изключиха възможността за управление с крайната десница. Ако тези преговори се провалят обаче Партията на свободата ще чака на гребена на вълната.
Австрийски и американски официални лица потвърдиха, че обменът на разузнавателни данни е спомогнал за предотвратяването на трагедията. Но този вид обмен на информация зависи от взаимното доверие – увереността, че тайните няма да попаднат в неподходящи ръце или да изтекат към враждебни правителства. В случая на САЩ и по-голямата част от ЕС тези враждебни правителства включват Русия.
През февруари 2018 г., когато лидерът на Партията на свободата Херберт Кикъл беше министър на вътрешните работи, няколко чуждестранни разузнавателни служби изключиха Австрия от обмена на разузнавателна информация в резултат на полицейска акция, която неговото министерство разпореди в собствената си вътрешна разузнавателна агенция.
Нахлуването, което беше обявено за незаконно от австрийски съд през август 2018 г., шокира страната. Той предизвика парламентарно разследване и доведе до закриването на агенцията.
Руска роля?
Все още не е ясно дали или до каква степен Русия е могла да дърпа конците.
Беате Майнъл-Райзингер, която оглавява либералната партия „Неос“ в Австрия, заяви на пресконференция през май, че Кикъл и Партията на свободата през 2018 г. или съзнателно са се съгласили да работят за интересите на Русия, или са действали като „полезни идиоти“.
Парламентарното разследване установи, че високопоставени служители в Министерството на вътрешните работи, по това време ръководено от Кикъл, са играли активна роля, като са използвали обвинения срещу високопоставени правителствени и разузнавателни служители в анонимно досие, за да накарат прокурорите да подпишат рейда. Кикъл отрича да е извършил, каквото и да било нарушение.
Обвиненията в досието, включващи корупция, неправилно боравене с поверителни данни и сексуален тормоз, се разминаха на косъм, но след четири години разследване все още не е ясно кой е съставил и пуснал документа.
Австрийските медии съобщават, че разследващите проверяват дали Егисто От, недоволен бивш служител на разузнаването, заподозрян в шпионаж в полза на Русия, може да е съставил досието с цел да подкопае разузнавателната служба, вероятно поради собственото си разочарование от агенцията.
Депутатът от Партията на зелените Давид Щогмюлер заяви, че като е настоявала за обиска, Партията на свободата „е искала да разбие вътрешната разузнавателна служба и да създаде нещо ново с лица, близки до собствената им партия“.
Предполагаемите опити на партията да преобрази агенцията за вътрешно разузнаване бяха прекъснати едва след като тогавашният ѝ лидер беше принуден да подаде оставка, след като беше заснет на видео, че очевидно предлага обществени поръчки в замяна на дарения за кампанията.
Последиците от акцията все още се усещат. Германски депутати заявиха, че правителството им трябва да преразгледа сътрудничеството си с Австрия, ако Партията на свободата е част от новото правителство. Ето какво заяви Константин Куле от либералната СвДП и член на комисията за надзор на разузнаването в германския парламент пред германския вестник Handelsblatt по-рано този месец:
„С оглед на огромната опасност, която Русия представлява за мира и стабилността в Европа, не можем да позволим съответната информация да бъде предавана директно на Русия.“
А Томас Риглер, експерт по шпионаж, свързан с Австрийския център за разузнаване, пропаганда и изследвания на сигурността , изтъква:
„Ако крайнодясната Партия на свободата стане част от следващото правителство и отново получи контрол над разузнавателните служби, доверието към чуждите разузнавателни служби със сигурност отново ще бъде подложено на дебат.“
Сред предметите, иззети при незаконния обиск през 2018 г., е копие на т.нар. база данни „Нептун“ – твърд диск, съдържащ чувствителна информация, споделяна от чужди разузнавателни служби с Австрия.
„Недоверието, което чуждестранните партньори изпитват към Партията на свободата, се корени в отношенията на партията с Русия“, подчерта Ригер.
Партията на свободата призовава за прекратяване на санкциите срещу Русия. Тя критикува западната военна помощ за Украйна и през 2016 г. подписа споразумение за приятелство с партията на Путин „Единна Русия“, за което сега твърди, че е изтекло.
Но Партията на свободата не е единствената, която е дала възможност за руско влияние. Основните партии също са изиграли своята роля, рискувайки да подкопаят австрийската и европейската сигурност. Това има много общо със следвоенната история на Австрия.
Австрия, която беше анексирана от нацистка Германия в навечерието на Втората световна война, обяви неутралитет след войната под натиска на западните съюзници и Съветския съюз. Тя се стреми да играе ролята на посредник между Изтока и Запада, като развива връзки с Москва, които надхвърлят Студената война. Риглер коментира:
„Неутралитетът на Австрия, многото международни организации във Виена, геостратегическото ѝ местоположение и снизходителните закони за шпионаж – всичко това превърна Австрия в огнище на руски и друг шпионаж.“
Шпионажът е изрично забранен,само ако е насочен срещу самата Австрия, но не и ако е насочен срещу други държави или международни организации.
От 2020 г. насам на 11 руски дипломати, заподозрени в шпионаж, е било наредено да напуснат Австрия. За разлика от тях Германия затвори четири от петте руски консулства миналата година.
Към март 2024 г. Русия има 142 дипломати и 116 души административен и технически персонал, акредитирани в Австрия. Приблизително 25% от тях вероятно са шпиони, заяви служител на австрийското разузнаване, пожелал анонимност, за да обсъжда деликатната тема. Истинският брой вероятно е по-висок: той може да включва роднини на дипломатите и служители на полуофициални институции като училища, офиси на авиокомпании или медийни организации, добави служителят.
„Нежеланието на австрийското външно министерство да експулсира повече руски дипломати е скандално и представлява риск за сигурността на страната“, заяви Стефани Криспер, чиято партия NEOS отстоява по-твърда позиция спрямо Русия. По думите ѝ:
„Австрийското външно министерство твърди, че броят на експулсираните руски дипломати е в средата на европейското поле.“
В писмен отговор до „Асошиейтед прес“ министърът на външните работи на Австрия Александър Шаленберг казва:
„В момента Австрия е в състояние да отговори на въпроса: „Моята позиция е много ясна: международното право е в основата на моите действия. Като първият австрийски външен министър в историята не съм се поколебал да предприема съответните мерки и да експулсирам дипломати, когато ми е било обърнато внимание, че са извършили действия, несъвместими с дипломатическия им статут.“
Но в годишния си доклад за 2023 г. австрийската агенция за вътрешно разузнаване DSN подчертава опасността от руски и друг вид шпионаж. Според нея радарните и сателитните инсталации на покривите на руските дипломатически представителства във Виена се използват за събиране на разузнавателна информация за европейските държави от НАТО, което води до „загуба на репутация“ за Австрия.
„Австрия позволява на своя територия да се извършва шпионаж, който е насочен срещу интересите и ценностите на сигурността на европейските и други партньорски държави“, заяви високопоставен европейски дипломат, пожелал анонимност, за да обсъди деликатната тема.
„Като се имат предвид историческите връзки между Австрия и Русия, ситуацията едва ли ще се промени много, независимо кой ще е в следващото правителство“, добави още дипломатът.
Евродепутатите ще гласуват за заем от 35 млрд. евро за Украйна, подкрепен с руски активи
