Изглежда, че инфлацията в САЩ отново се е понижила през изминалия месец, което е последният признак, че повишаването на потребителските цени става все по-малко бреме за американските домакинства. Въпреки това правителственият доклад, публикуван по-рано днес, подсказва, че по-нататъшният напредък в облекчаването на ефектите на инфлацията може да бъде бавен и „колеблив“, както го описа председателят на Федералния резерв Джером Пауъл.
Очаква се потребителските цени да са се повишили с 6,2% през януари спрямо 12 месеца по-рано, което е спад спрямо скока от 6,5% на годишна база през декември. Това би означавало седмо поредно понижение. На месечна база обаче се очаква инфлацията да е скочила с 0,5% от декември до януари, сочи проучване сред икономисти от компанията за обработка на данни „FactSet“. Това би било много по-осезаемо от повишението с 0,1% от ноември до декември. Така наречените базисни цени, които изключват променливите разходи за храна и електроенергия, за да дадат по-ясна представа за базисната инфлация, също се очаква да са се понижили на 12-месечна база. Предвижда се те да се увеличили с 5,5% през януари спрямо година по-рано, което е спад спрямо 5,7% годишно повишение през декември.
Средните цени на бензина, които са се понижавали през пет от последните шест месеца до декември, вероятно са се повишили с около 3,5% през януари, според оценка на „Nationwide“. Цените на хранителните продукти също се очаква да са се повишили, макар и по-бавно в сравнение с огромните скокове през лятото и есента на миналата година. Добра новина е, че разходите за облекло и самолетни билети почти не са се променили от декември до януари. Експертите смятат също, че цените на хотелските стаи са спаднали рязко.
Миналата седмица Белият дом изчисли показател за заплатите в сферата на услугите без жилищния сектор – секторът на икономиката, който Пауъл и Федералният резерв следят най-внимателно. Съветът на икономическите съветници на администрацията заключи, че заплатите на служителите в тези отрасли, без мениджърите, са се повишили с 8% през януари миналата година спрямо година по-рано, но оттогава насам са се понижили до около 5% годишен темп.
Това предполага, че инфлацията в сферата на услугите скоро може да се облекчи още, особено ако тенденцията се запази. Все пак ръстът на заплатите на това равнище все още е твърде висок, смятат експерти от Федералния резерв. Представителите на централната банка биха предпочели растеж на заплатите от около 3,5%, което според тях съответства на желаната от тях инфлационна цел от 2%.
Ключов въпрос за икономиката през тази година е дали безработицата ще трябва да се повиши значително, за да засегне сериозно и растежа на заплатите. Пауъл и други представители на Федералния резерв многократно са споделяли, че ограничаването на високата инфлация ще изисква известна „болка“ за активно работещите в страната.
По-високата безработица обикновено намалява натиска върху предприятията да плащат по-големи заплати и възнаграждения. Въпреки това засега пазарът на труда в САЩ остава забележително стабилен. По-рано този месец правителството съобщи, че през януари работодателите са открили още 517 000 работни места – почти два пъти повече, отколкото през декември. Равнището на безработица се е понижило до 3,4% – най-ниското ниво от 1969 г. насам. Броят на свободните работни места остава висок. Миналата седмица Пауъл заяви, че данните за работните места със сигурност са по-стабилни, отколкото някой е очаквал, и предположи, че ако тези добри показатели се задържат, може да се наложи да бъдат въведени още по-високи повишения на лихвените проценти, отколкото се очаква сега.
Други висши служители на Федералния резерв, които дискутираха настоящата икономическа ситуация миналата седмица, подчертаха убеждението си, че предстоят още увеличения на лихвените проценти. Банката предвижда още две повишения на лихвените проценти с по четвърт пункт. Тези увеличения ще доведат до повишаване на основната лихва до диапазона от 5% до 5,25%, което е най-високото равнище от 15 години насам.
Финансовите пазари предвиждат още две увеличения на лихвите през тази година и не очакват Федералният резерв да промени подхода си и да намали лихвите преди 2024 г. Засега тези очаквания слагат край на противопоставянето между Федералния резерв и инвеститорите на Уолстрийт, които преди това залагаха на това, че банката ще бъде принудена да намали лихвите през 2023 г., тъй като инфлацията спада по-бързо от очакваното, а икономиката отслабва.
