Длъжностни лица, отговорни за прокарването на грузинския закон за „чуждестранните агенти“ в руски стил, могат да бъдат подложени на замразяване на активи и забрана за пътуване съгласно нов законопроект, който ще бъде представен на Конгреса на САЩ, съобщава „Politico“.
В проектозакона, разгледан от медията, се предупреждава, че управляващата партия „Грузинска мечта“ „все повече и за съжаление възприема политика на приспособяване към Руската федерация“ като част от „все по-нелиберален завой“. В законопроекта се добавя още:
„Тбилиси открито атакува американските и други западни организации за насърчаване на демокрацията, както и местното и международното гражданско общество, като същевременно приема засилени връзки с Русия, в частност, както и с Китай.“
Представителят на републиканците от Южна Каролина Джо Уилсън ще внесе законопроекта още в понеделник, според човек, близък до процеса. Условията му ще задължат висши американски служители да информират Конгреса за „възли на неправомерно политическо влияние, клептокрация и корупция на елита в Грузия“, както и за предполагаеми руски и китайски разузнавателни средства, действащи в южнокавказката страна.
Като част от усилията за „защита и гарантиране на демокрацията“, проектозаконът ще предвижда санкции срещу държавни служители и други лица, които носят материална отговорност за подкопаване или накърняване на демокрацията, правата на човека или сигурността в Грузия. Той ще въведе забрана за издаване на визи за политици и семействата на политици, които са отговорни за приемането на неотдавнашното законодателство за чуждестранните агенти в руски стил, насочено срещу неправителствени организации и медии, които получават повече от 20 % от финансирането си от чужбина.
Наказанията ще бъдат насочени и към грузинските правоприлагащи органи и служби за сигурност, които потушиха протестите срещу законопроекта за чуждестранните агенти. В отговор на демонстрациите на десетки хиляди хора по улиците властите използваха сълзотворен газ и водни оръдия, пребиха и задържаха активисти и опозиционни политици.
По време на посещението си в Грузия миналата седмица помощник-държавният секретар на САЩ по европейските и евразийските въпроси Джеймс О’Брайън предупреди, че ако Грузия приеме законопроекта за чуждестранните агенти, „ще видим ограничения, идващи от Съединените щати“, които ще засегнат финансите или пътуванията на тези, които стоят зад него. Прессекретарят на Белия дом Карин Жан-Пиер заяви, че влизането в сила на закона за чуждестранните агенти „ще ни принуди да преразгледаме из основи отношенията си с Грузия“.
Законът за чуждестранните агенти мина на трето четене в грузинския парламент миналата седмица, но ще е необходимо мнозинство от депутати, за да бъде гласуван окончателно през следващите дни, след като независимият президент на страната упражни символичното си право на вето.
Правителството настоява, че законът, според който неправителствените организации, които получават повече от 20% от финансирането си от чужбина, ще бъдат обявени за чуждестранни агенти, е необходим за предотвратяване на чуждестранна намеса. Критиците обаче се опасяват, че „Грузинска мечта“ ще го използва, за да се справи с медиите, опозицията и гражданското общество.
Брюксел предупреди, че законът може да провали надеждите на Грузия да се присъедини към Европейския съюз. През декември ЕС предостави на Грузия статут на кандидат за членство, въпреки предупрежденията за отстъпление в областта на правата на човека и неуспех при провеждането на ключови реформи.
Член на законодателния екип на американския Сенат, запознат с американския законопроект, казва, че текстът е бил разработен преди месеци поради опасения, че „Грузинска мечта“ ще въведе отново законодателството за чуждестранните агенти, след като първоначалните предложения бяха отложени след обществен протест миналата година. Ето какво обясни служителят, на когото е предоставена анонимност, за да обсъжда деликатния външнополитически въпрос:
„Идеята е да покажем, че приемаме сериозно отношенията и задълженията си към грузинския народ и че ще се застъпим за него, но също така и че трябва да илюстрираме нова и по-стабилна теория на двустранните отношения между САЩ и Грузия.“
Анализатори и опозиционни политици смятат, че вината за все по-антизападната позиция на Грузия е на Бидзина Иванишвили, бивш министър-председател и основател на „Грузинска мечта“, натрупал огромното си състояние в Русия. По време на митинг в защита на закона за чуждестранните агенти миналия месец той обвини неправителствените организации в страната, че изпълняват поръчките на сенчеста „глобална военна партия“, която е отговорна за създаването на конфликт с Русия, в отзвук от пропагандата в стил Кремъл.
Тина Бокучава, лидер на най-големия опозиционен блок в грузинския парламент – Обединено национално движение, заяви пред POLITICO, че се надява американските законодатели да подкрепят американското законодателство. Тя подчерта:
„Санкциите срещу Бидзина Иванишвили са отдавна закъснели, но ако мерките, които се подготвят от САЩ, трябва да имат истински зъби, те трябва да отидат отвъд Иванишвили и да бъдат насочени към най-високото ниво на ръководната структура на „Грузинска мечта“, включително към тези, които ръководеха жестоките репресии срещу мирните протестиращи през последните седмици.“
До момента на публикуването на статията „Грузинска мечта“ не отговори на молбата за коментар, уточнява изданието.
Предложението на комисаря за „солидарност“ на ЕС с Иран предизвиква буря
