Според информация на двама дипломати и проект на прессъобщение, с която екип на “Politico” се запозна, администрацията на Джо Байдън в САЩ се е надявала да използва преговорите за климата в ООН тази седмица, за да обяви своя многонационален призив за по-бързи действия за намаляване на замърсяването с парникови газове. Този призив обаче така и не е бил отправен, което подчертава силно променените перспективи по отношение на дипломацията за климата, които изглеждат все по-мрачни, тъй като новоизбраният президент Доналд Тръмп се готви да поеме отново властта и да противодейства на голяма част от досегашните политики на своя предшественик.
Макар да не е ясно дали преизбирането на Тръмп е накарало САЩ да се откажат от предложението, идеята да се настоява за по-рязко намаляване на емисиите, които затоплят планетата, е в рязък контраст с обещанията на бъдещия президент да намали разходите за климата и да увеличи производството на изкопаеми горива. Тръмп неведнъж е заявявал, че смята климатичните промени за измама, целяща да навреди на икономическата конкурентоспособност на САЩ и да обогати Китай. Не е ясно и докъде е стигнал планът на администрацията на Байдън за насърчаване на усилията за борба с климатичните промени. В проект на прессъобщение, видян от репортери на медията, се посочва, че е било планирано този призив да бъде отправен в понеделник, когато се открива срещата на върха за климата, известна под името COP29, в кавказката петролна държава Азербайджан.
Говорител на Държавния департамент на САЩ заяви: „Като част от нашата двустранна дипломация в областта на климата, през изминалата година САЩ работиха съвместно с партньори и съюзници, за да насърчат амбициозни национални планове за климата до 2035 г., като изтъкнаха важността на това прагът на затопляне да се запази до 1,5 градуса по Целзий в рамките на достижимото.“
Както е известно, Парижкото споразумение от 2015 г. определи 1,5 градуса по Целзий като желана граница относно повишаването на глобалната температура от началото на индустриалната ера насам – цел, която според учените светът почти сигурно няма да успее да изпълни.
Говорителят на САЩ не потвърди дали е било планирано или отпаднало каквото и да е съобщение по тази тема, както и дали плановете са се променили в отговор на изборния резултат от президентската надпревара. Според прессъобщението САЩ и няколко предложени партньори са се готвели да обявят намерението си да представят „амбициозни“ цели за намаляване на въглеродното замърсяване до 2035 г. В документа се казва още, че страните са възнамерявали да призоват и други нации да се присъединят към тази коалиция.
Съгласно условията на Парижкото споразумение всяка страна трябва да представи до февруари месец планове, в които да опише конкретно как смята да намали въглеродните емисии през следващото десетилетие. Последните оценки сочат, че настоящите цели, обхващащи периода до 2030 г., ще доведат до значително надвишаване на безопасното ниво на затопляне в световен мащаб. Подобно на самото Парижко споразумение, оглавеният от САЩ призив нямаше да има задължителен характер. Въпреки това, подобни международни изявления все още могат да оказват реално въздействие в положителен план. Те дават сигнал на бизнеса, че трябва да инвестира в технологии за чиста енергия, и определят стандарти, които други държави да следват.
Макар че политическата ситуация в САЩ се промени драматично след победата на Тръмп на изборите, решението на страната да се откаже от изявлението вероятно отразява и колебанието на онези, към които екипът на Байдън се е обърнал с молба да се присъединят към споразумението. Европейският съюз, например, е традиционен съюзник на САЩ в областта на усилията за климата, но изпитва трудности да спази крайния срок за представяне на своите нови цели през февруари. Изпълнителната власт на ЕС е в процес на продължителен преходен период, през който не се правят съществени нови ангажименти в политиката. Европейски преговарящ, който също пожела анонимност, тъй като дискусиите са били поверителни, разкри, че САЩ са обсъждали идеята за изявление преди конференцията за климата, като идеята им е включвала участието на много страни, но без изрично настояване за това. Въпреки че предложената коалиция вече изглежда трудно осъществима, американските представители прекараха голяма част от началото на срещата на върха в активна работа с европейските си съюзници, за да гарантират, че 11-дневните преговори в Баку ще се съсредоточат върху плановете за бързо намаляване на вредните емисии и отказване на страните от използването на изкопаемите горива. Чрез публични изказвания водещият американски дипломат по въпросите на климата Джон Подеста се обърна специално към Китай, най-големият замърсител на парникови газове в света, и го призова да увеличи усилията си в тази посока.
Според анализатори след победата на Тръмп не е сигурно дали САЩ някога ще представят нова национална цел за ограничаване на замърсяването с парникови газове. Самият Тръмп заяви, че ще оттегли САЩ от Парижкото споразумение – сделката, която подтиква държавите да въвеждат тези планове. Някои политици консервативни възгледи настояваха, че той трябва да стигне още по-далеч и да се откаже от Договора на ООН от 1992 г., който е в основата на ежегодните преговори за климата. Те дори са подготвили изпълнителни заповеди, които Тръмп да подпише, след като влезе отново в Белия дом, разкри пред „Politico” юрист, запознат с процеса.
Когато беше запитана за ролята на САЩ в тазгодишните преговори в областта на климата, говорителката на екипа на Тръмп, Каролин Ливит, заяви, че намеренията на бъдещия президент не са се променили.
„Американският народ преизбра президента Тръмп с огромна преднина и му даде мандат, чрез който да изпълни обещанията, които даде по време на кампанията си. Той ще ги изпълни,“, написа тя в имейл.
Междувременно президентът Джо Байдън е подложен на силен натиск от страна на климатични организации да обяви целта на САЩ за 2035 г., независимо от това какви намерения има Тръмп. Бен Голоф, участник в кампанията на застъпническата организация „Център за биологично разнообразие“, заяви вчера, че Байдън трябва да запази климатичното наследство и да осигури стабилна защита срещу практиката на Тръмп.
