В поредица от малко известни онлайн срещи тази есен стана ясно, че град Оукланд, Калифорния, се е занимавал с въпрос, чиито последици могат да определят бъдещето на американската полиция, а именно трябва ли полицаите да имат право да убиват хора с роботи, въоръжени с огнестрелни оръжия?
Разногласията между полицейското управление в Оукланд и гражданския надзорен орган приключиха със съгласието на полицията да се откаже от искането, което би ѝ позволило да убива хора с помощта на роботи при определени обстоятелства. Това е отстъпка от страна на полицията пред гражданския комитет, който настояваше да се забрани въоръжаването на роботите с огнестрелно оръжие. Тази отстъпка обаче вероятно няма да бъде в сила още дълго.
От управата на полицията заявиха, че ще продължат да търсят нови варианти за прилагане на смъртоносни действия. На въпроса дали полицейското управление на Оукланд ще продължи да се застъпва за идеята, която би позволила използването на роботи-убийци при определени извънредни обстоятелства, лейтенант Омар Даза-Куйроз, който представлява отдела в дискусиите относно политиката за разрешено използване на роботи, заяви пред екип на „The Intercept“: „Да, в момента разглеждаме тази идея и правим допълнителни проучвания.„
Спорът започна на 21 септември по време на заседание на подкомитета на Полицейската комисия на Оукланд – граждански надзорен съвет, който се занимава с разпоредбите за използване на арсенала от военно оборудване за полицейски цели. Според закона на щата Калифорния полицията трябва да поиска одобрение от местен ръководен орган, например градски съвет, за да се определят допустимите граници за използване на военно оборудване или оръжия, като например зашеметяващи гранати и дронове. Голяма част от заседанието през септември беше посветено на основните елементи на съвременната американска полицейска дейност, като комисарите обсъдиха с представители на полицейското управление в Оукланд допустимото използване на гранати, сълзотворен газ и друго стандартно оборудване.
Около 2 часа след началото на срещата обаче фокусът на дискусиите се прехвърли върху стаята с роботи на полицията в Оукланд и техните аксесоари. Един такъв аксесоар е ударно задействаният неелектрически разрушител с формата на пистолет – любим инструмент на сапьорите, както в САЩ, така и в други страни.
Разрушителят се прикрепя към робот и насочва експлозивна сила – обикновено празен патрон за пушка или вода под налягане към предполагаеми бомби, докато човешките оператори остават на безопасно разстояние. Докато описваше предпазните мерки, които се вземат при използването на разрушителя, Омар Даза-Куйроз заяви пред подкомисията, че отделът полага специални грижи, за да гарантира, че в действителност в пистолета на робота е зареден празен патрон. Това накара Дженифър Ту, сътрудник на Американския комитет за приятелски услуги и член на подкомисията на полицейската комисия в Оукланд по въпросите на милитаризираната полиция, да зададе въпроса:
„Може ли чисто физически да бъде използван боен патрон и какво се случва, ако това се направи?„
В отговор на това Омар Даза-Куйроз заяви: „Да, физически може да бъде използван боен патрон. Абсолютно.“ След кратко мълчание комисар Джеси Хсиех зададе следващия въпрос: „Планира ли отделът да използва боен патрон в робота с прикрепен разрушител?“ Отговорът беше отрицателен, но провокативен, като Омар Даза-Куйроз описа хипотетични сценарии, в които точно такъв робот би могъл да бъде много полезен на полицията.
Скоро стана ясно, че полицейското управление в Оукланд твърди това, което почти всяка агенция за сигурност казва, когато иска от обществеността да ѝ повери ново правомощие, което буди тревога, а именно, че ще използват това правомощие само в извънредни случаи, но единствено силите на реда могат да решат кога това се налага.
Въпросът дали роботите, първоначално предназначени за обезвреждане на бомби, трябва да бъдат превърнати в дистанционно контролирани оръдия, вече е включен в няколко теми в центъра на националните дебати, като се дискутира разпалено дали в страната трябва да действа полиция, използваща смъртоносна сила, милитаризация на живота на цивилните граждани и не на последно място роботи-убийци. Критиците на въоръжените „робо-ченгета“ отбелязват, че идеята за безпилотни летателни апарати „Predator“, използвани при протестите на расова основа, вероятно е изглеждала също толкова пресилена в годините, преди да започне да се случва.
Според Лиз О’Съливан, член на Международния комитет за контрол на оръжията на роботите, сега належащият въпрос е какво би било въздействието върху демокрацията, ако тези роботи започнат да се използват активно от силите на реда?
