Централната банка на САЩ отново повиши лихвените проценти, въпреки опасенията, че този ход може да доведе до финансови сътресения след поредица от банкови фалити, предава „BBC“.
Федералният резерв повиши основната си лихва с 0,25 процентни пункта, наричайки банковата система „здрава и устойчива“. Но също така предупреди, че последиците от банковите фалити могат да навредят на икономическия растеж през следващите месеци.
Федералният резерв повишава разходите по заемите в опит да стабилизира цените. Рязкото увеличение на лихвените проценти от миналата година обаче доведе до напрежение в банковата система. Две американски банки – Silicon Valley Bank и Signature Bank – се сринаха този месец, отчасти поради проблеми, причинени от по-високите лихвени проценти.
Има опасения относно стойността на облигациите, държани от банките, тъй като нарастващите лихвени проценти могат да направят тези облигации по-малко ценни. Банките са склонни да държат големи портфейли от облигации и в резултат на това са на значителни потенциални загуби. Спадовете в стойността на облигациите, държани от банките, не са непременно проблем, освен ако те не са принудени да ги продадат.
Властите по света заявиха, че не смятат, че провалите заплашват широкоразпространената финансова стабилност и трябва да отклонят вниманието от усилията за овладяване на инфлацията.
Миналата седмица Европейската централна банка повиши основния си лихвен процент с 0,5 процентни пункта. Банката на Англия трябва да вземе собствено решение за лихвените проценти в четвъртък, ден след като официалните данни показаха, че инфлацията неочаквано се е повишила през февруари до 10,4%.
Председателят на Федералния резерв Джером Пауъл заяви, че Фед остава фокусиран върху борбата си с инфлацията. Той описа банката от Силициевата долина като „отдалечена“ в една иначе силна финансова система. Но той призна, че скорошните сътресения вероятно ще забавят растежа, като пълното въздействие все още е неясно.
Икономическо въздействие
Прогнозите, публикувани от банката, показват, че служителите очакват икономиката да нарасне само с 0,4% тази година и 1,2% през 2024 г., рязко забавяне от нормата – и по-малко от прогнозите на официалните лица през декември.
Съобщението на Фед също смекчи предишни изявления, в които се казваше, че ще са необходими „текущи“ увеличения на лихвените проценти през следващите месеци. Вместо това Фед установява:
„Може да е подходящо известно допълнително укрепване на политиката“.
Иън Шепърдсън, главен икономист в Pantheon Macroeconomics, коментира:
„Ходовете „ясно сигнализират, че Фед е нервен.“
Повишаването на лихвите в сряда е деветото поред от Фед. Той вдига основния си лихвен процент до 4,75%-5% спрямо почти нулата преди година – най-високото ниво от 2007 г.
По-високите лихвени проценти означават, че разходите за закупуване на дом, вземане на заем за разширяване на бизнес или поемане на друг дълг се увеличават. Правейки тази дейност по-скъпа, Фед очаква търсенето да спадне, охлаждайки цените. Това вече започна да се случва на пазара на жилища в САЩ, където покупките се забавиха рязко през последната година и средната продажна цена през февруари беше по-ниска, отколкото беше преди година – първият подобен спад от повече от десетилетие. Но като цяло икономиката се задържа по-добре от очакваното и цените продължават да се покачват по-бързо от 2%, считан за здравословен.
Инфлацията, скоростта, с която цените се покачват, скочи с 6% през 12-те месеца до февруари. Цената на някои продукти, включително храна и самолетни билети, нараства още по-бързо.
Преди банковите фалити Пауъл предупреди, че може да се наложи служителите да повишат лихвените проценти над очакваното, за да овладеят ситуацията.
Банковите прогнози показват, че политиците очакват инфлацията да спадне тази година – но по-малко от очакваното преди няколко месеца. Все пак те прогнозират лихвени проценти от приблизително 5,1% в края на 2023 г. – непроменени от декември – което означава, че Фед е готов да спре да повишава лихвите скоро.
Пауъл описа ефекта от неотдавнашните сътресения като „еквивалент на повишаване на лихвения процент“. Той подчерта, че Фед може да успее да повиши основната си лихва по-малко агресивно, ако сътресенията във финансовата система накарат банките да ограничат кредитирането и икономиката да се забави по-бързо. Но повтори, че Фед няма да се отклони от борбата си с инфлацията. И беше категоричен:
„Трябва да свалим инфлацията до 2%. Има реални разходи за намаляването му до 2%, но цената на провала е много по-висока.“
