Сътрудничество в областта на микроелектронната индустрия – това е било обсъдено по време на среща между министъра на иновациите и растежа Милена Стойчева, представители на Държавния университет на Аризона от Института по дизайн и Лабораторията за глобално бъдеще. Дискусията се е състояла в Центъра за вземане на решения на Университета във Вашингтон, където е присъствал и заместник-министърът на иновациите и растежа проф. Георги Ангелов. Двамата са на посещение в американската столица, където ще се включват в Стратегическия диалог България-САЩ.
По отношение на микроелектрониката фокусът на разговора е бил разширяването на експертизата в различните звена на веригата за разработване и доставка на чипове, обучение и преквалификация на специалисти, изграждане и разширявана на инфраструктурата.
Министър Стойчева е представила визията на кабинета и на ресорното министерство въз основа на научна и развойна дейност за създаване на продукти и услуги с висока добавена стойност към икономиката ни и ребрандирането на България като място за високотехнологични инвестиции.
„Научната и развойна дейност е изключително важна за създаването на иновации. Един от водещите ни приоритети е да подпомагаме връзката наука-бизнес, да насърчаваме компаниите да използват капацитета на академичната общност и да комерсиализират разработките им в производствата си“, подчерта министър Стойчева, добавяйки, че Министерството на иновациите и растежа /МИР/ ще работи в тясно сътрудничество с българските университети и бизнеса, като сред основните цели на ведомството е създаването на иновационни долини.
„България разполага с таланти и огромен потенциал за развитие в сферата на високите технологии“, подчерта министър Стойчева и заяви, че чрез разработването и внедряването на иновации България и Европа ще повишат конкурентоспособността си на глобално ниво.
Сред водещите теми на дискусията е бил модел за вземане на решения, разработен от Държавния университет на Аризона и неговото приложение за стимулиране на иновации при разрешаване на социално-икономически предизвикателства като справедлив преход към зелена икономика, енергийна устойчивост и професионална заетост.
Фокусът е попаднал и върху модернизацията и реформирането на висшето образование, свързано с навлизането на нови технологии, изкуствен интелект и приложенията им, създаване на квалифицирани специалисти в инженерните науки и технологии, предприемачеството, иновациите, креативните индустрии, здравеопазване и култура.
На срещата е била обсъдена и трансформацията на енергийния сектор с цел да се намали въглеродният отпечатък и да се внедрят нискоемисионни енергийни технологии, технологичното развитие и комерсиализацията на технологиите.
