Веднъж обявен за парий, саудитският престолонаследник принц Мохамед бин Салман зае централно място като церемониалмайстор миналата седмица, когато арабските държави приеха отново Сирия в Арабската лига, сигнализирайки на Вашингтон кой управлява регионалните въпроси, предава „Агенция Ройтерс“.
Неговият възторжен поздрав към президента Башар ал-Асад на арабската среща на върха с целунати бузи и топла прегръдка се противопостави на неодобрението на САЩ за завръщането на Сирия под властта и доведе до обрат в съдбата на принца, подтикнат от геополитическата реалност.
Неговата безгрижна увереност на световната сцена не беше видима само в приемането му от Асад. Украинският президент Володимир Зеленски пристигна на срещата в Джеда и Мохамед бин Салман предложи да посредничи между Киев и другия производител на петрол Москва.
Разбира се, Саудитска Арабия все още зависи във военно отношение от Съединените щати, които я спасиха от евентуална инвазия от страна на Ирак на Саддам Хюсеин през 1990 г., наблюдават иранската военна дейност в Персийския залив и предоставят на Рияд повечето от оръжията му.
И все пак, тъй като Вашингтон изглежда по-малко ангажиран в Близкия изток и по-малко възприемчив към тревогите на Рияд, Мохамед бин Салман следва своя собствена регионална политика с по-малко очевидно уважение към възгледите на своя най-мощен съюзник. На срещата председателят на Центъра за изследване на Персийския залив Абдулазиз ал-Сагер заяви:
„Това е силен сигнал към Америка, че ние прекрояваме и преначертаваме нашите отношения без вас.“
„Той не получава това, което иска от другата страна“, добави Сейгър, като подчерта, че съглашенията на Саудитска Арабия с регионалните врагове се основават на подхода на Рияд към регионалната сигурност.
Дипломатическа офанзива
Позицията на Мохамед бин Салман се засили миналата година, когато западните икономики се обърнаха към Саудитска Арабия, за да помогнат за укротяването на петролния пазар, дестабилизиран от войната в Украйна. Това създаде възможност за Мохамед бин Салман да започне дипломатическа офанзива, която включваше изяви на високо ниво на върха. Това усилие беше подпомогнато, когато Вашингтон обяви Мохамед бин Салман за имунитет срещу съдебно преследване за убийството на Хашоги, въпреки че той е пряко замесен в него от американското разузнаване.
Посещението на президента на САЩ Джо Байдън миналия юли вече показа завръщането на влиянието на Рияд: американският лидер си тръгна с празни ръце, докато принцът се радваше на публична демонстрация на ангажимента на САЩ към сигурността на Саудитска Арабия.
Отклонението на Саудитска Арабия от разчитането на Съединените щати междувременно беше очевидно, когато Китай посредничи тази година за постигане на споразумение между Рияд и неговия голям регионален враг Иран след години на враждебност.
Сделката не беше направена от позицията на силата на Саудитска Арабия: съюзниците на Иран бяха по-силни от тези на кралството в Ирак, Сирия и Ливан и държаха по-голямата част от населената територия в Йемен. Все пак това показа, че Рияд успя да намали загубите си и да работи с американските съперници и врагове, за да укрепи регионалните си интереси, като охлаждане на войната в Йемен, където саудитските сили са затънали от 2015 г.
Междувременно принцът е подобрил връзките си с Турция и е сложил край на бойкота на Катар, съсед, който смятал да нахлуе през 2017 г. според дипломати и служители на Доха. Ето какво написа саудитският журналист Абдулрахман Ал-Рашед във вестник Asharq Al-Awsa:
„През последните три години томахавката беше заровена и отношенията бяха поправени.“
Транзакционни отношения
Официален представител от Персийския залив изтъкна, че новите, по-директни транзакционни отношения със Съединените щати са заменили стария модел петрол за отбрана поради това, което Рияд видя като по-нестабилен чадър на сигурността след арабските бунтове от 2011 г. Високопоставен служител на Държавния департамент обясни, че връзката е „най-важната от осем десетилетия, която обхваща поколения, между администрациите в собствената ни страна и между лидерите в Саудитска Арабия“. И подчерта:
„Имаме множество интереси, когато става дума за отношенията ни със Саудитска Арабия… Нашата политика и ангажимент ще се стремят да гарантират, че отношенията ни остават стабилни и способни да посрещнат споделените предизвикателства на бъдещето.“
Рияд смяташе, че Вашингтон е изоставил старите си съюзници по време на бунтовете и може да изостави и династията Ал Сауд. В същото време той смята, че стремежът на САЩ към ядрена сделка с Техеран е накарал Вашингтон да игнорира нарастващата активност около региона на ирански подставени лица, разглеждани от Рияд като заплаха.
Това впечатление се засили. Саудитски източник, близък до управляващия вътрешен кръг, посочи това, което смята за слабо прилагане на санкциите срещу Иран и изтегляне в Сирия, където малък контингент на САЩ отказа територия на съюзниците на Иран. Той коментира:
„Мисля, че страните в региона, като следствие, ще направят най-доброто за тях.“
Междувременно Рияд беше раздразнен, че САЩ оттеглиха подкрепата си за саудитските операции в Йемен, започнати, след като Вашингтон многократно призова кралството да поеме отговорност за собствената си сигурност.
Без пряка американска намеса или подкрепа за собствените си военни усилия, Рияд нямаше друг избор, освен да сключи сделка с Иран, дори това да подразни Вашингтон, добави източникът и беше категоричен:
„Това е следствие от действията на САЩ.“
Всяка страна има списък с искания, които другата не желае да удовлетвори, твърди представителят на Персийския залив. Въпреки това и двете страни може да нямат друг избор, освен да загърбят обидите си.
Кралството може да смята, че чадърът за сигурност на САЩ е отслабен, но все пак го смята за ключов за саудитската отбрана. Междувременно западните държави си спомниха, че влиянието на Рияд на един нестабилен петролен пазар изисква от тях да прогонят угризенията си и да се справят с неговия де факто владетел и бъдещ крал.
