Митът, че захарта прави децата хиперактивни, е дълбоко вкоренен в обществото и често се повтаря в различни контексти. Въпреки това научните изследвания не подкрепят този мит.
През 1973 година едно изследване публикува резултати, че консумацията на захар може да бъде свързана с хиперактивност при деца. Поради тази причина много родители и учители ограничават захарта в диетите на децата си с надеждата да намалят техните проблеми с вниманието и поведението.
Въпреки този първоначален извод, последващи научни изследвания не успяха да потвърдят връзката между захарта и хиперактивността. Много по-вероятно е, че поведенческите проблеми при децата са резултат от други фактори като генетика, околната среда, стрес или недостатъчен сън.
В изследванията все пак се уточнява, че е възможно е някои деца да реагират по-чувствително на захарта от други. Въпреки че това може да доведе до промени в поведението, това не е еднозначен доказателствен случай за връзка между захарта и хиперактивността.
Едно от най-цитираните проучвания, което оборва мита за връзката между захарта и хиперактивността, е мета-анализът, публикуван от Гленда Леви и Дейвид Уернер в списание „Journal of the American Medical Association“ през 1995 година.
В това мета-изследване авторите анализират резултатите от 23 добре контролирани научни проучвания, които изследват ефекта на захарта върху поведението на децата. Те съчетават резултатите от тези изследвания, за да определят общата тенденция. Резултатите на мета-анализа не показват никаква статистически значима връзка между консумацията на захар и хиперактивността или концентрацията при децата.
Това проучване е станало основа за много от последващите научни и клинични изследвания в областта и едно от основните доказателства, които оборват мита за връзката между захарта и хиперактивността.
Все пак не трябва да забравяме, че консумацията на захар при децата трябва да бъде умерена поради ред причини. На първо място тя съдържа много калории, но в нея липсват хранителни вещества като витамини, минерали и фибри. Консумацията на големи количества захар може да доведе до повишаване на калорийния прием без необходимите хранителни вещества, което може да допринесе за наднорменото тегло и други здравословни проблеми.
Захарта също така има вредно въздействие върху зъбите, като голямата ѝ консумация може да доведе до кариеси и други зъбни проблеми. Захарта е основен източник на храна за бактериите в устата, които произвеждат киселини, причиняващи разрушаване на зъбната емайлова повърхност.
Негативни последствия може да има и върху кръвната захар, което може да доведе до повишаване на кръвната захар, последвано от рязко падане. Това може да предизвика чувство на умора и липса на енергия, което не е желано, особено при децата.
Все пак, въпреки липсата на научна подкрепа за мита, той продължава да живее в обществото и да оказва влияние върху решенията на родителите относно диетите на техните деца. Едно от основните предизвикателства е да се разпознае разликата между вярата в митове и научните факти, които са базирани на емпирични доказателства.
Съвременни митове: Можем ли да отслабнем с помощта на стреч фолио?
